Ибрахимович ми харесва, защото знае, че е добър и не го крие, но аз съм различен. Доста срамежлив съм, но също знам, че и аз съм много добър футболист.
Когато се говори за възхода на Ливърпул, хората обсъждат само Мо Салах, Роберто Фирмино или Садио Мане. Говорят за Алисон и Вирджил ван Дайк, без да споменават халфовете.
Когато Юрген Клоп купи Наби Кейта и Фабиньо, някои хора дори смятаха, че няма да помиришам терена, но всъщност изиграх повече мачове за Ливърпул, отколкото всеки друг халф.
Не се притесних особено след трансферите на Кейта и Фабиньо. Все пак играя за Ливърпул. Това е топ клуб, където дори да се справяш добре, винаги може някой да те измести.
Ливърпул винаги ще иска да привлича топ играчи, за да играе още по-добре. Така е в топ клубовете, стремят се да стават по-добри. Просто трябваше да покажа на мениджъра, че съм най-добрият в моята за моята позиция.
Може би много играчи, щяха да си помислят, че след подобни трансфери са ненужни, но ако си добър футболист, трябва да го покажеш на мениджъра и да го принудиш да те пуска като титуляр.
Покажеш ли качество в тренировките и мачовете, няма от какво да се притесняваш. Дразнеше ме обаче, че в медиите се появиха много истории, че искам да си тръгна.
Когато ме привлече Ливърпул, на Анфийлд вече имаше страшно добри играчи, но по тяхната логика не е трябвало да идвам. Беше досадно да чета тези истории в пресата.
Всъщност, Юрген Клоп дори говори с мен и също беше изненадан от историите по медиите. Не знам дали наистина си помисли, че съм го казал пред някакво си журналистче.
Каза ми, че няма намерение да ме продава, а аз му казах, че не искам да ме продава, защото ми харесва Ливърпул и феновете ме ценят. Няма по-важно от това.
Знам какво мислят за мен съотборниците и мениджърът и, че наистина ме ценят. Не ми пука за хората извън клуба, защото съм обичан от играчите и мениджъра.
Тази кампания защитата е наистина стабилна и можем да атакуваме повече, но и за това няма да получа похвала, защото хората хвалят други.
Все пак футболът е отборен спорт и трябва да работиш така, че да улесняваш играта на съотборниците си и да ги правиш по-добри. А ние си помагаме.
Наистина обичам футбола, както и да печеля, но не винаги резултатът ми доставя радост. Не играя футбол само, за да спечеля, а за да стана по-добър и да го показвам.
Харесва ми сега, че спорим със Сити и Спърс, защото ако спечелим титлата, ще кажем: „Наистина трябваше да се борим здраво за нея, защото Сити и Тотнъм са много добри.“
Сигурен съм, че можем да се справим с натиска, но винаги е по-лесно да говориш. Това, че сме три отбора в битката е по-забавно. Поне аз се наслаждавам и ми харесва.