Диди Хаман, който загуби само две мърсисайдски дербита за седем години, вярва че Ливърпул винаги намира формулата да победи Евертън.
„В дербито на мърсисайд има свръх интензивност и е сред най-добрите в света.
Мачовете на Гудисън, винаги са бързи и свирепи, макар да има фенове на двата тима в семейства, докато тези на Анфийлд са по-цивилизовани.
Не бива да се забравя, че мърсисайдското дерби може да се окаже фактор, единият тим да тръгне нагоре, а другия да задълбае в тинята.
През 2001-ва, цял месец след това дерби Ливърпул беше непобеден и успяхме да спечелим Купата на УЕФА и Купата на Англия.
Аз загубих само два мача в дербито, докато бях в Ливърпул, но винаги са били много приятни и запомнящи се срещи. Имайки в предвид заряда имам само три жълти картона в 10 мача.
Мисля, че най-запомнящо се дерби на мърсисайд за мен беше през 2001 г., когато Гари Макалистър вкара победния гол в четвъртата минута от продължението на Гудисън Парк.
Още ме боли, че загубих първото за мен дерби на Анфийлд и помня, че Кевин Кембъл вкара победния гол, а Стивън Джерард бе изгонен.
Тогава научих всичко необходимо дербито, макар че бях чел за него. Да си на терена е доста по-различно.
Мисля, че Евертън винаги е бил доста добър отбор, но като че ли Ливърпул винаги е знаел формулата как да победи.
Има отбори, с които винаги се справяхме добре, макар да не чувствахме Евертън за лесно победим.
Аз не съм местен, но знам какво чувстват хората за мача. За тях това означава ужасно много.
Евертън дълги години завърша след Ливърпул и евентуалната им победа над нас е единственото нещо, което може да ги накара да се усмихнат.
Сблъсъците са жестоки, но винаги завършват справедливо и си стискаме ръцете след края на срещата, тъй като сме свикнали да срещаме момчетата от другия отбор през седмицата,“ завършва Диди Хаман.