До кога Ливърпул ще е жертва на Роджърс?

Мениджърът на Ливърпул обича да изкара треньорството голяма хамалогия, като изпада в ужас и на дълго и широко обяснява как всеки отбор излизащ срещу Мърсисайдци е поредното футболно страшилище.

След като изкара Лудогорец най-силния тим в Европа, същото последва и в мачовете с Астън Вила, Кристъл Палас, Базел, Лестър….., с което за пореден път се изложи яко.

Малко му е, че постоянно говори за недагавите си трансфери, като за футболни богове, всеки ден плаче и се оправдава с контузиите (все едно в останалите тимове вечно са здрави), но сега и всеки излизащ тим срещу Ливърпул е мега-страшилище, а да ги победи не се е случвало до сега на отбора.

Брендън Роджърс много обича да говори заучени фрази от великата клубна история, за „Ливърпул Уей„, за това как ще спечели много трофеи – (някога, но не сега), как Ливърпул е гранд на грандовете, с ясната идея да се хареса на феновете.

Разбира се много от тях му се радват и вярват, но тогава някой трябва да му зададе въпроса, за какъв гранд говори, след като за него върховно постижение е да се класира четвърти?

Колко години истинските грандове, като Челси, Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен та дори и Ман.Сити биха държали подобен онанист да води тима им, след като е купил 24 играча и е похарчил четвърт милиард паунда и се радва публично да е четвърти?

Очевидно е, че на Северноирландския човечец, освен че секса му идва отръки и не спира да говори откровени лъжи, нищо друго не може да свърши.

Гранд може да се нарече отбор, който купува най-добрите играчи от конкурентите си, но не и такъв прибиращ резерва след резерва за луди пари, с надеждата някой от тях да е футболист и да го отсрами и подмени памперса, за да не видят кафявото в края на кръста му.

Да водиш отбор със статут на гранд обаче означава, че феновете имат очаквания (честно казано и собствениците би трябвало да имат), но година след година същите тези фенове си остават с очакванията.

Някой от тях твърдят, че са щастливи да видят Ливърпул четвърти, като дори щели да пеят онази известна песничка на „Куин“ за шампионите, макар повечето да не са виждали отбора шампион.

Всички приказки от Брендън Роджърс си остават само за наивници, защото Ливърпул дефакто няма как да стане шампион с подобен мениджър и резервите, които купува.

Реално погледнато Ливърпул е загубил тежестта си. Нито една звезда не иска да играе на Анфийлд и то не по финансови причини, както твърдят някой „истински“ футболни познавачи, защото клубът предлага дори и повече пари както и сам призна северноирландецът, но никой не му вързва.

25 години безтитлие са адски дълъг период и едва ли един трофей би променил статута на отбора, но вече е факт и, че е Анфийлд загуби атмосферата си и вече не е онова легендарно място, на което коленете на съперниците се подкосяваха още в тунела.

Сега Анфийлд си е най-обикновен стадион, с най-обикновена атмосфера, където гостуващите агитки на Лудогорец, Реал …….. спокойно си надвикват феновете на Ливърпул през цялото време, а те пеят „You’ll Never Walk Alone„, само в началото и в края на мача, която я чуят пусната по аудио уредбата на стадиона.

Брендън Роджърс масово убива проектите на клубната академия, като в същото време се пъчи, че налагал младежи, въпреки че Ливърпул винаги се е славил с по няколко ключови играчи дошли от академията.

Много обича да гледа бюджетите на останалите отбори и да обяснява на нас феновете, че разбираш ли няма пари, като в същото време Ливърпул никога не е изпадал от топ 10 на най-богатите отбори и винаги харчи яко (друг е въпроса, че се купуват грешни играчи), но това не означава липса на пари.

Милионите фенове на отбора разбира се създават илюзия, че Ливърпул все още е гранд, но с подобни мениджъри и липса на реална преценка, тя рано или късно ще изчезне и дано не бъде пагубно.

Колкото и да ни се иска Брендън Роджърс не е Жозе Моуриньо и никога няма да бъде и освен катаклизми и губене на време, едва ли ще дочакаме да сътвори шампионския си отбор.

Дори Рафа Бенитес разбра, че да спечелиш Висшата лига не е като да спечелиш Шампионската лига, където с много хъс мерак и 4-5 добри мача може да ти се усмихне късмета.

За успехи в Премиършип се иска пресметливост, стратегия, тактика и най-вече добри футболисти, а не резерви на изпадащи отбори.

На нас не ни остава нищо друго освен да му ръкопляскаме и насърчаваме умственото му развитие, защото бил отличника в класа по физкултура, а сега работи тежка и слабо платена работа(4.2 млн.), като при това яко се напъва!

Също така е нормално да споменава често клубната история, защото само в нея може да намери утеха за неуспехите си, докато се наслаждава на невероятният си стил на игра, който е само в неговата си глава.

Може пък човечеца да е имал детска мечта да стане робовладелец и е прозрял, че футбола е единствения легален начин, по който може да си купи негър!