Един ден от живота на Садио Мане

Обикновено всеки ден се събуждам рано и веднага след това се изкъпя. После се моля на господ. Това се повтаря всеки ден преди да поема към тренировъчното игрище.

Винаги гледам да пристигна по-рано от останалите, понякога дори с час, за да посета медицинския екип, след това поемам към фитнеса или се подготвям за тренировъчната сесия.

Някои от играчите пропускат ходенето при лекарския екип, но аз лично искам да се чувствам добре. Дори при най-малкото съмнение се съветвам с медиците, защото да играеш на най-високо ниво, трябва да си 100% здрав.

Много е важно да се грижиш за тялото си и да се храниш правилно. Дори да ти помогне с един процент, има разлика на това ниво. Трябва да осъзнаваш възможностите си и да се готов да ги използваш.

Ако имаме ранен сбор, закусвам на Мелууд, но през по-голямата част, предпочитам да се храня у дома. Нямам любима храна и единствено гледам да се храня здравословно.

Лош готвач съм и мога да си направя само овесена каша, затова съм си наел готвач. Той знае, че се храня само здравословно, защото е с мен вече трета година.

Поляк е, но живее във Великобритания от много години със семейството си. Много добър човек е никога не бих го сменил. Вярвам, че всеки млад футболист, трябва да се храни здравословно, но обикновено това не се случва.

Научаваш се да слушаш тялото си с придобиване на опит. Това важи и за ранното лягане. Когато си млад, нямаш опит и знания и минава време, докато поемеш в правилната посока.

Ние футболистите сме големи късметлии, че разполагаме със специалисти и много възможности, които трябва да използваме, за се задържим възможно най-дълго на високо ниво. Това, заедно с добрите тренировки е от решаващо значение.

Щастлив съм на Мелууд, защото тек сбъднах мечтата си, да играя за един от най-великите клубове в Европа. Имаме силен отбор и велик мениджър. Просто всичко в Ливърпул е страхотно и се наслаждавам на всяка минута.

Отношенията в отбора са прекрасни. В Ливърпул само от три години и въпреки новите момчета сме единни, като семейство. Това прави Ливърпул специален отбор.

Тренировките са трудни, но това в крайна сметка прави нещата по-лесни по време на мач. Точно затова, всеки отбор изпитва трудности срещу нас. Така че, се наслаждаваме на интензивните сесии.

След тренировките, обикновено се прибирам и релаксирам, но понякога ходя да вечерям и в ресторант. Идват и приятели у дома, за да играем разни игри, или да изгледаме някакъв филм или сериал.

Честно казано, с нетърпение очаквам Игра на тронове, но не пропускам, когато има футбол на живо. Наби Кейта също идва в нас понякога. Но каквото и да правя, всеки ден точно в 19:30 вечерям.

Хвърлям по едно око и на социалните медии, но не съм като маниаците със смартфони, обичащи да публикуват постоянно глупости.Всеки ден обаче говоря с майка си и сестрите ми по телефона.

Нямам нищо против, че като футболисти прекарваме много време по хотели. Свикнал съм и може би това ме концентрира допълнително, което е важно.

Аз спя много добре, независимо дали е в хотел или у дома. Обикновено си лягам около 23:00, за да може на следващия ден да се чувствам добре отпочинал.

В деня на мача, още щом си отворя очите съм уверен, спокоен и фокусиран. В началото бях леко нервен по време на мачове, но сега мисля само, как да направя страхотен мач, без грам нерви.

Нямам и ритуали преди мач. Просто излизам на терена и се чувствам спокоен. Правя всичко възможно да спечеля всяка среща, фокусирам се и блокирам всичко останало.

Най-много и най-високо винаги говори Робо. Който не го познава си мисли, че е тихо и скромно момче, но той не спира да говори и да се шегува. Освен това говори най-високо от всички.

В съблекалнята винаги е различно. На Мелууд се шегуваме, но в деня на мача, всички сме фокусирани и спокойни. Вълнуващо е когато излизаме от тунела и го очаквам с нетърпение.

Когато вкараш гол също е различно. Зависи дали си вкарал за 1:0, изравнителен гол или просто поредния гол за 3:0. Когато Ливърпул победи, винаги е вълнуващо, но да вкараш гол е нещо специално.

След срещата винаги минавам през ледена баня и масаж. Ако обаче сме имали нощен мач, спя по четири часа заради адреналина. Въпреки това съм свикнал и се чувствам добре.

Така минава един нормален ден за Садио Мане. Това е нещо, което винаги съм искал да правя и съм благодарен на Бог, че сбъднах мечтата си!