Емлин Хюз

Емлин Хюз (Emlin Hughes) е роден на 28.8.1947. Емлин Хюз е един от най-пленителните играчи обличал екипа на Ливърпул заради своята ярост, сила и огромна енергия, защото малко играчи в момента могат да ни убедят, че са по-добри от предшествениците им в Ливърпул. Емлин Хюз е една от истинските легенди стъпвали на Анфийлд.

Той пристига в Мърсисайд през 1966 г., след като е забелязан от Бил Шенкли и веднага предлага на Блекпул 25 000 за правата му, но „мандарините” отказват. Все пак през следващия сезон е привлечен за 65 000 лири.

Бил Шенкли не го пази и директно го пуска, като играе в последните 10 мача през сезон 1966-67. КОП бързо го заобича и му дава прякора „Лудия Кон”, след като поваля нападател на Нюкасъл с похват от ръгбито, още в петия си мач.

В края на сезон 1968-69 Емлин Хюз печели вота за най-красив футболист във Висшата лига с 36 000 гласа. Мощните му пробиви през центъра дават много шансове за колегите му в атака, а със силните си удари вкарва почти 50 гола.

През 1970 Бил Шенкли трябва да вземе някои трудни решения. Ливърпул е спечелил Кърлинг Къп и ФА Къп и достига до финала на КНК. Но следващия сезон застарелия отбора, отпадна от ФА Къп от скромния Уотфорд. Тогава той решава, че най-добре за бъдещето на Ливърпул е потърси свежа кръв и някой от по-старите звезди да напуснат Анфийлд. Емлин Хюз е само на 23-години, но има три сезона зад гърба си.

След напускането на Йън Калахън и Томи Смит се превръща в един от лидерите на Анфийлд. Шенкс очевидно вижда нещо специално в него и дори го възнаграждава с капитанската лента на Ливърпул и го посочва за заместник на Томи Смит.

През сезон 1972/73 “Лудия Кон” на Ливърпул е в епицентъра на събитията, като изиграва невероятните 65 мача през кампанията, но нито веднъж не показва признаци на умора. Този сезон се оказва повратен за Ливърпул. Мърсисайдци печелят титлата на Англия след 7 годишно прекъсване, взимат първия си европейски трофей – Купата на УЕФА. Емлин Хюз е преместен в центъра на терена, където с Фил Томпсън образуват чудесен тандем.

През 1974 година Емлин Хюз, като капитан на Ливърпул вдигна ФА Къп на Уембли. За гранда от Анфийлд следват много години изпълнени с трофеи, като именно Емлин Хюз играе много важна роля за това и помага на Мърсисайдци да се утвърдят като вадещ клуб в Европа.

Емлин Хюз е първият капитанът на Ливърпул, който вдига Купата на Европейските Шампиони в Рим след победата с 3:1 над Борусия М. Прави същото и следващата година, след 1 -0 победата над Брюж на Уембли. Емлин Хюз е един от най-добрите играчи на Ливърпул за всички времена и е единственият Британски играч, вдигал два пъти КЕШ, като капитан. Това е невероятно постижение и показва колко е велик. Той също така беше един от най-харесвана играчи по цял свят и идол за милиони футболни фенове.

В края на сезон 78/79 година Боб Пейсли чувства, че е време да сложи край на знаменитата кариера на “Лудия Кон” – Емлин Хюз на Анфийлд и го продава на „Вълците” за 90 000 паунда.

Емлин Хюз изиграва 665 мач за Ливърпул, вкарвайки 48 гола. Шампион на Англия през : (1973, 1976, 1977 и 1979). Носител на ФА Къп: (1974). Две Купи на Европейските Шампиони: (1977 и 1978).  Две Купи на УЕФА: ( 1973 г. и 1976 г.). Носител на Европейска Супер Купа: (1977). Носител на Чарити Шийлд: (1974, 1976 и 1977 г.). Изиграва 62 мача за Англия от 1969 до 1980 г. Футболист на Годината за: 1977