Защо Ливърпул се превърна в клуб, който продава?

Ливърпул не само се превръща в клуб, който разпродава играчите си, но се очертава да гледаме как всяка година напускат Анфийлд и младите ни таланти.

Това може да даде ясна представа на феновете за очертаващото се „светло“ бъдеще пред отбора, които могат да видят и порадват на звезди само в благотворителни мачове.

Всички сладки приказки, с които ни заливат Брендън Роджърс, Йън Айре и американските собственици, за растежи, красива игра и много трофеи са нищо друго, освен саги за наивниците.

Дори и най-ревностните фенове е време да приемат тази истина, защото от години един по един най-големите таланти напускат Ливърпул, не защото не обичат клуба, а защото не виждат смисъл да играят за средняк.

Това се превърна в обичайно явление и вместо феновете да слагат епитети и да заклеймяват на напускащите футболисти, е време да осъзнаят, че вината е изцяло в ръководителите на Ливърпул и незаинтерисованоста им към трофеи.

В модерната футболна ера, Ливърпул е безсилен и неспособен да спечели титлата, което кара всеки играч притежаващ класа и амбиция да се оглеждат за по-силни отбори.

Последната титла на Анфийлд е спечелена преди четвърт век, а политиката на американците, да сложат послушно мениджърче, което им играе по свирката, едва ли ще спре упадъка и в скоро време ще спечелим Висшата лига.

Очевидно вече трябва да възприемаме любимият ни отбор, като клуб продаващ най-добрите си играчи, с цел печалба, а футболистите пристигащи на Анфийлд да го използват за трамплин в кариерата си.

Това е съвсем нормално, след като си спечелил само един трофей за девет години и влизаш в Шампионската лига през пет по случайност.

Може би мечтата на собствениците на „Червените Чорапогащничета“ от Бостън ще се сбъдне и успешно ще превърнат Ливърпул в училище, което захранва елитните отбори от Европа.

Много ясната визия по отношение на трансферната политика и бюджета за заплати на FSG, водят до високи доходи, без да има нужда да се печелят трофеи.

Много се изговори за алчността на футболистите и техните агенти в опитите да се манипулират феновете, но в случая Ливърпул е големия печеливш, след като Кени Далглиш доведе Рахим Стърлинг на Анфийлд за 600 000, а сега клуба иска за него 60 милиона паунда.

А мишок като Брендън Роджърс им служи прекрасно със своите ораторски способности, да залъгва успешно наивните купувачи на спортни стоки в червен цвят със своите политически речи за трофеи и светло бъдеще, ама некс сизън.

Умните ни ръководители не забравят и след всяка издънка на терена да качват снимки от реконструкцията на Анфийлд (от време на време и по някое анимирано видео), все едно е най-важната новина в света, че ще сложат два реда седалки в повече, след като останалите добри отбори си изградиха преди години много по-модерни съоръжения. 

Феновете може и да са недоволни от действията на Рахим Стърлинг, но той не прави нищо лошо, освен да върви по утъпканите пътеки на Стив Макманамън, Роби Фаулър, Майкъл Оуен, Шаби Алонсо, Фернандо Торес, Луис Суарес …….., които през години напуснаха Ливърпул, за да спечелят по някой друг трофей.