ТРАНСФЕРИ
ЛЕГЕНДИ
Игор Бисчан, минаха 20 години от трансфера ти в Ливърпул. Какви са спомените ти от онова време?
Знаех, че съм желан от Ливърпул, макар Динамо Загреб да бе водил разговори с няколко клуба. Получих покана от Аякс и ходих в Амстердам, за да се запозная с условията на клуба на място. Имаше много слухове, че ще ме купят, но в крайна сметка, когато пристигна офертата от Ливърпул, всичко беше ясно. Това беше най-доброто предложение за мен и клуба и веднага реших, че ще премина на Анфийлд. Бях млад и не знаех къде ще попадна. Нямах си понятие в какъв огромен клуб от световно значение отивам. Може би защото в медиите по онова време се сочеха за грандове някакви други клубове, които временно доминираха, така че не осъзнавах в действителност, колко популярен и велик е Ливърпул.
Да, но след трансфера, ти почти веднага попадна в първия тим. Трудно ли беше да се адаптираш толкова бързо?
Да, беше ми трудно в първите няколко месеца. Може би заради адреналина и важността на мачовете. Изведнъж започнах да играя срещу някои от най-добрите играчи в света, срещу най-добрите отбори в света и атмосферата по стадионите беше велика. Всичко това беше ново, така че не съм се сещал дори за умора или страх. Трябваше да пристигна в Англия през януари, след като сезона в Хърватия приключи в началото на декември. Казаха ми, че ще имам почивка, защото е така в Европа. Но веднага след края на кампанията ми казаха, че има много контузени в Ливърпул и трябва да замина възможно най-скоро. Изиграх последната си среща за Динамо на 3 декември и седмица след това играх срещу Ипсуич.
Първите четири-пет мача бях добре физически и психически, но след това започнах да изпитвам ужасни болки. Очевидно промяната беше твърде голяма. Интензивността и физическите натоварвания в Англия са нечовешки, а аз бях свикнал с футбола в Хърватия. Спомням си, че особено много ме болеше гърба през остатъка от сезона. Но нямах право да се оплаквам, след като получих шанса да играя в Ливърпул още през първия си сезон. Беше невероятно, защото спечелихме почти всичко. След като вдигнеш пет трофея, просто нямаше време да мислиш за болката. Мачовете идваха един след друг и трябваше да побеждаваме. Беше невероятно.
Сигурно ти е било забавно?
Разбира се, за всеки играч беше забавно, но може би на мен най-много, защото бях млад и току що пристигнал в отбора. Да играеш в най-силната лига, подобен футбол, пред страхотна атмосфера е нещо голямо. В крайна сметка, макар да не играех редовно, беше перфектно. Изживях перфектните шест месеца през този сезон.
Защо ти беше по-трудно през следващите години?
Основната причина е, че не бях достатъчно добър за Ливърпул. Отне ми доста време да се адаптирам и намеря мястото си в отбора. Трудно свиквах с бързината и интензивността на футбола във Висшата лига. Не ми беше лесно и не играх често, защото трябваше да променя начина ми на игра. Все пак трябваше да бъда търпелив и в това нямаше нищо лошо. Когато се почувствах добре, започнах да играя по-често.
Как се промениха нещата за теб, след пристигането на Рафаел Бенитес?
Първият разговор с него беше да ме попита на коя позиция предпочитам да играя. Казах му, че съм централен дефанзивен полузащитник и там се чувствам най-добре. Сезон 2004/05 е специален за мен лично, защото беше единственият от петте ми в Ливърпул, в които играх на ниво. На върха на способностите ми и смятам, че допринесох за успеха на тима. За мое щастие, успях да достигна до нивото, с което да играя някаква роля за отбора.
Разочарован ли бе, че не игра в Цариград, след като бе титуляр във всичките шест мача преди финала?
Да, разбира се, но това е нормално. Но срещата беше твърде важна, за да мисля егоистично. Чувствах се малко разочарован, но желаех успеха на Ливърпул с цялото си сърце. Това е вероятно най-важната среща в клубния футбол и просто не можеш да мислиш егоистично и да поставяш себе си над клуба.
Какви са спомените ти от празненствата, след успеха?
Беше доста лудо да го опиша. Всичко започна след последната дузпа. Трудно да се обясни начина, по който спечелихме, не само в тази среща. Просто този мач е отделна история и може би най-невероятната от целия сезон. В Шампионската лига побеждавахме с мъки и изглеждаше, че няма да прескочим дори груповата фаза. Но след като успяхме, изглеждахме малко по-солидни. След това сякаш никой не можеше да ни победи. Имаше празненствата на стадиона, в хотела и когато се завърнахме, по улиците на Ливърпул. Беше наистина емоционално и невероятно.
Липсва ли ти Ливърпул като град?
Да разбира се. Тук научих много и дължа много на клуба. След пристигането си осъзнаваш колко е велик Ливърпул. Придобиваш качества, които ти остават до живот. В момента съм треньор и се опитвам много неща, които научих в Ливърпул да ги предавам на играчите. Трудовата етика, как да си вършиш работата и начина, по който трябва да се отнасяш към всички около теб. Всичко, което научих на Анфийлд, винаги ще го помня. Благодарен съм и винаги ще уважавам клуба и феновете, защото това е нещо специално.
Как върви работата ти като национален треньор на Хърватия до 21-години?
Сега започвам и в момента е трудно. Ситуация на треньорите в нашия национален отбор е странна. Но ще изчакаме, докато всичко се върне към нормалното си състояние, след така наречената пандемия. Доста по-различно е от клубния футбол. Имаш повече време за семейството си и време за гледане на мачове. За мен промяната е добра, защото имам повече време да мисля за футбол.
Изживя страхотен старт в треньорското поприще, но какви са амбициите ти?
Продължавам да се уча, защото искам да бъда по-добър треньор. Това е сложна работа, така че само резултатите ще кажат колко добре се справям. Намеренията ми са да се тествам на най-високо ниво, за да разбера това.
СЛЕДВАЩ МАЧ
