ТРАНСФЕРИ
Алекс Окслейд-Чембърлейн, поздравления за новият ти договор с клуба. Как се чувстваш?
Много съм развълнуван, тъй като за това се говори вече доста време. Хубаво е, че най-накрая всичко приключи и удължаването на контракта ми е факт. Пропуснах една година, а това ще ми даде възможност да компенсирам загубеното време. Надявам се на добро представяне, за да поправим пропуснатата титла през миналата кампания.
Смяташ ли, че момента е добър за нов договор с Ливърпул?
Да, определено клубът се намира в добър период. Спечелването на Шампионската лига беше важно, но по-важното е, че сме отбор и всички имаме една визия за бъдещето. Момчетата вярват в това което правим, така че е хубаво да съм част от това. Ливърпул е добро място за всеки, който иска да сбъдне мечтите си. Разбира се трябва да броиш за мястото си в тима всеки ден, но пък ако не си борец, просто нямаш място в клуб като Ливърпул. Очевидно е, че напредваме като тим и дори когато не играем добре, успяваме да победим, а това е нещо наистина положително нещо. Когато пък играем добре, няма отбор който би могъл да ни спре, защото противника изглежда като парализиран.Ливърпул е желано място за трансфер, защото групата от играчи е от световно класа. Момчетата притежават огромен талант, но и се уважават един друг. Мениджърът и треньорите също имат правилно отношение и успешният период ще продължи.Планът е да продължим да печелим трофеи и се надявам да го осъществим.
В Ливърпул си вече две години, има ли промяна?
Има, да но усещането ми е, че съм тук много по-дълго. След трудното начало, се чувствам комфортно. Юрген Клоп ми избра нова роля и преди контузията се наслаждавах на футбола. Чувствах се във вихъра и наистина се забавлявах, сякаш съм роден за този отбор. Правих всичко възможно да помогна за успеха на клуба и се чувствах важен. Тогава дойде травмата и всичко това се срина. Чаках 16 месеца, преди отново да заиграя във Висша лига. Това променя човек, но с помощта на феновете и съотборниците ми, трудностите могат да се преодолеят. В животи всеки преминава през върхове и спадове, така че е добре да го преживееш и да научиш нещо от това. Това те прави по-силен и свързан с хората около теб. Хората, които са ти помогнали. Да се надяваме, че оттук нататък следват повече радости, отколкото мъка.
Промени ли се Алекс Окслейд-Чембърлейн, откакто премина за първи път през вратите на Мелууд?
Бих казал, че се чувствам много по-опитен и поумнял. Щастлив съм да поемам повече отговорност, както на терена, така и извън него. Вече съм преминал през забавните етапи на кариерата си, когато бях на 18 – 19. Все пак от мен се очаква да съм мъж, който носи надежди на клуба и милионите му фенове, макар да има около мен момчета, които са по-големи и се занимават по-дълго от мен с това. Някой от тях са по-активни и поемат отговорността да бъдат лидери и ние някак си ги следваме. Осъзнавам, че има и момчета като Трент, който са на 20 или по-малко години, които търсят от играчите около моите години за съвет и помощ. Чувствам се отговорен за тях на и извън терена, но няма как да играеш за гранд като Ливърпул, без да осъзнаваш огромната си отговорност или да пренебрегваш ценностите на клуба. Вече знам какво означава да си играч на Ливърпул, може би това е най-голямата промяна в мен. Работя с мениджъра, който ми вдъхва много увереност, което ми помага да излизам на терена и да показвам какво мога. Не може просто да подаваш топката на суперзвездите в тима и да очакваш те да свършат твоята работа. Трябва да узрееш и да знаеш, че ти също носиш отговорност и трябва да изпълняваш своята роля. Все още имам какво да науча, за да се усъвършенствам и се надявам, че ще продължа да се справям все по-добре, за да помагам на отбора.
Каква беше подкрепата на клуба към теб, след травмата?
Огромна, просто не бих могъл да се справя без тази подкрепа и помощ. Може би някой хора в Ливърпул приемат за даденост да сме в среда, където винаги има лекар, която се отзовава на всяка наша нужда. Имам приятели, които в момента са с операции на коляното и виждат клубните си физиотерапевти веднъж седмично. Но в Ливърпул ние ги виждаме всеки ден и те наистина се грижат за здравето ни. Правят всичко възможно, дори им се обаждаме по телефона в свободното време по време на рехабилитацията. Дори готвачите се грижат добре за нас, да сме добре хранени и щастливи. Не случайно говорим за Ливърпул като за семейство. Моите съотборници и треньори също проверяваха редовно как съм и ми помагаха. Всички тези дребни детайли те карат да продължиш и имат своята роля. Определено феновете на Ливърпул също изиграха важна роля. Бях изненадан от огромната им подкрепа и търпение. Сигурно някой от тях са си мислели, че ще се върна около Коледа, но през цялото време знаех, че едва ли ще имам късмета да играя този сезон. Когато разбраха новината, че няма да играя никой от тях не се оплака или разочарова. Те ме подкрепяха от начало до край. За мен това е нещо, което никога няма да забравя.
Четохме съобщенията към теб от привържениците по света. Всички те окуражаваха ………
Така е имаше съобщения от всички краища на света, а това е наистина малко сюрреалистично. Когато ти пишат хора от друга държава, който дори не ви познава, все още ми е малко странно!
Беше ли важно да си на пейката за финала в Шампионската лига и как видя от там случващото се, включително празненствата след мача и на следващия ден в Ливърпул?
Беше хубаво да съм там, тъй като е нещо за което работя. Хвърлих доста труд да се върна по-рано, но без са съм планирал или очаквал да започна да играя редовно. Оказах се на пейката срещу Хъдърсфийлд и след във финал, така че наистина беше хубаво, отново да съм част от отбора. Трудно е да изразя с думи как се чувстваш да гледаш момчетата отвън. Странно усещане е, макар да се водиш част от тима. Затова да си на пейката, около момчетата с екип и да имаш възможност да им кажеш няколко думи, за да ги насърчиш е огромна разлика. Загрявах и бях готов да вляза, в случай, че трябва. Бях готов за това, но те спечелиха и усетих емоциите. Беше блестящ мач, който няма да забравя. Парадът в Ливърпул беше още по-добър.
Може би това преживяване промени представата ти за Ливърпул?
Бях чувал за парада, след спечеленият финал през 2005’ и знаех, че ако спечелим вероятно, ще го видим отново. Но беше невероятно, нещо много специално, което според мен никой не е виждал във футбола. Нямах глас и не можах да говоря цяла седмица след това. Точно това прави професията футболист толкова специална. Това са моментите, за които живееш. Да видиш колко много означава едни трофей за милиони и те да покажат своята признателност. Това не се случва често, така че трябва да се опитаме да дарим феновете ни с повече радостни мигове, защото те наистина заслужават. Тяхната подкрепа и страст е невероятна и аз наистина се радвам, че бях част от празненствата в града.
Сега кажи нещо за теб. Към какво се стремиш, след като вече започна титуляр срещу Саутхямптън?
Моите лични стремежи са като на колектива. Имаме едни и същи цели като отбор. Мисля, че това е най-важното за тима и мениджъра. Ясно е, че в Ливърпул има доста качествени футболисти, които искат да играят редовно. Но всички знаем, че това не е възможно и трябва да излизаш на терена с мисълта да помагаш на отбора. Хубаво е, когато има жестока конкуренция, защото те кара да показваш най-доброто, след като получиш шанс. Това е от решаващо значение за успехите или поне моят тип на мислене. За мен би било чудесно да играя през цялото време, но по-важното е да остана съсредоточен върху това, което искаме да постигнем. Готов съм да помагам доколкото мога. Разбира се, че ми се играе във всеки мач, но по-важни са целите на клуба. Вярвам, че този отбор е способен да постигне наистина нещо специално, а според мен вярват останалите играчи и мениджъра.
Усеща се, че наистина обичаш Ливърпул………….
Трудно е да не обикнеш Ливърпул. Това са велика клубна история, футболна култура, страст, стадион, фенове, наистина е приятно. Най-много уважавам обаче феновете, които наистина заслужават добри резултати. Като футболист смятам, че най-малкото, което можем да правим, е да уважаваме феновете на клуба за който играем и да се раздаваме на терена. Ние не можем да се оплачем от липса на подкрепа. Феновете ни си вземат почивни дни и харчат парите си, за да ни следват навсякъде и аплодират. Феновете на Ливърпул са наистина специални. Дори нещата да не вървят добре, те пак са зад нас. Това е нещото за което исках да играя в Ливърпул. Тук си част от нещо по-голямо от теб . Хендо ми разказваше години наред, но докато не дойдох и не го почувствах, не го разбирах. С предишните ми отбори мразех да идвам на Анфийлд, защото винаги падахме. Знаех, че не е приятно място за гостуващи отбори. Но сега съм си у дома и ми е много хубаво!
СЛЕДВАЩ МАЧ
