Интервюто на Стивън Джерард при Джейми Карагър

Кара: – Седмицата започна с завръщане на Уембли за Ливърпул. Гледа ли мача срещу Стоук?

Джерард: – Да гледах го. Бях на тренировка сутринта, но успях да се прибера и да го изгледам. Все пак няма да мога да се прибера в Англия за финала, защото започват важни мачове. Нещо като американска версия на Шампионската лига и ще играем срещу Сантос Лагуна.

Кара: – Какви шансове мислиш, че има Ливърпул срещу Уест Хям?

Джерард: – Със сигурност няма е лесно. Дори мисля, че това е най-добрия тим на Уест Хям, който съм виждал. Славен Билич не прощава на Ливърпул, защото контраатакуващият му стил ни прави уязвими.

Кара: – Би ли казал, че финала срещу тях преди 10 години в Кардиф е тай-добрият ти мач за Ливърпул?

Джерард: – Да за 90-те минути бих казал, че е така.

Кара: – Създаде един гол, вкара два, а след отбеляза и дузпа, но въпреки това след мача Рафа Бенитес заяви, че Момо Сисоко бил играч на мача!

Джерард: – Така беше, макар че на Момо не му пукаше особено за Ливърпул. Той дори нямаше спазми или умора в края на мача, като много от нас.

Кара: – Какво си спомняш за този финал, защото за мен беше най-лошото, което съм изживял на терена. Имах повече болки дни наред, много по-силни от тези след финала в Истанбул или с Арсенал през 2001-ва.

Джерард: – Когато играхме срещу Арсенал нямаше напрежение върху нас, но срещу Уест Хям всички очакваха да бием с лекота. Дори преди мача си мислих како ще правим ако не спечелим купата. Спомням си, че преди мача не можах да спя. Но хората едва ли разбират какво напрежение и страх изпитват футболистите, когато нещата не вървят добре.

Кара: – Играех в ляво на отбраната, но Рафа беше притеснен от бързината на Хеърууд, който щеше да бъде пазен от Сами Хийпия, така че ме премести в дясно. Поради тази причина си отбелязах автогол.

Джерард: – Ако трябва да бъда честен си свърши работата много добре и не даде никакъв шанс на Пепе Рейна! Но, сериозно да получим гол в първите 30 минути беше катастрофа. Аз винаги когато си вкарам автогол съм чувствал: Ето мача ще завърши със загуба заради мен и не знам как ще живея с тази мисъл. Тогава Дийн Аштън направи 2:0 и наистина започнах да страхувам от най-лошото.

Кара: – Когато изравни за 2:2 изглеждаше, че ще спечелим лесно, но след това Пол Кончески вкара за 3:2, след грешката на Пепе Рейна. Спомням си, когато се развика по терена, че все още имаме време да го върнем. Бях толкова изморен и всичко ме болеше, но дори и тогава не мислех, че ще загубим.

Джерард: – Честно, бях уплашен при 3:2. Спомням си, че се огледах и видях колко са изморени момчетата, точно като мен. А ти помниш ли колко бе горещо този ден? И честно казано не мислих, че ще успеем да се върнем в мача. Единствената ми надежда бе добавеното време. Ясно си спомням как чух диктора на стадион да казва четири минути продължение и бях щастлив, защото знаех, че четири минути са много време, когато си уморен.

Кара: – Тогава вкара един от най-великите голове в историята на Ливърпул. Очакваше ли да ме видиш в наказателното поле, защото аз бях най-близо до Шака Хислоп.

Джерард: – Смятам, че играчите правят достатъчно, когато са отчаяни.

Кара: – Погрешно е схващането, че в 99 процента от времето, трябва да бягаш като луд кон. За да си добър във футбола, трябва да можеш да ползваш и главата си, но сърцето ти също поема тежест.

Джерард: – Точно така, трябва да има доста емоции. Макар при Рафа да не бе така.

Кара: - Смяташ ли, че Ливърпул при Юрген Клоп ще има?

Джерард: - Да, Ливърпул имат един от най-емоционалните мениджъри в света. Аз се срещнах с него и знам, че това е е някаква роля. Той просто си е такъв човек. Всъщност дори се опитва да върне емоцията на феновете ни.