Дори бегъл поглед към миналото ни показва, че историческата връзка между Ливърпул и Суонзи е силна и то не поради трансфера на Брендън Роджърс и Джо Алън на Анфийлд и Джонджо Шелви в обратна посока.
През февруари 1978 г., Джон Тошак прекратява кариерата си в Ливърпул, за да се завърне в Южен Уелс като играещ мениджър на лебедите и малцина подозират колко огромно въздействие ще окаже това върху Суонзи.
Тошак бележи златна ера в клубната история, заедно с привлечените от него легенди на Ливърпул - Йън Калахан и Томи Смит, извежда лебедите до три последователни промоции.
След поемането на отбора мнозина „специалисти“ прогнозират, че това ще смъкне клуба до аматьорските дивизии, но вместо това, той класира Суонзи до шестото място в елита през сезон 1981/82, достигнато от никой постижение с Уелски клуб.
Томи Смит, който е смятан за един от последните играчи с влияние в историята на Ливърпул, става капитан на тима и заедно с рекордьора с най-много мачове за марсисайдци (857) – Йън Калахън, извеждат тима от четвърта дивизия до елита.
Бил Шенкли купува Джон Тошак през 1970 г., за рекордните 110 000 паунда и Уелският централен нападател изиграва на Анфийлд 237 мача и помага на Ливърпул за спечелването на осем титли в един от златните периоди от клубната история.
Йън Калахан признава след време, че им е било позволено с Томи Смит да тренират на Мелууд през седмицата, въпреки че играят за Суонзи.
Но след като Джон Тошак напуска, за да поема Спортинг Лисабон, Реал Сосиедад и Реал Мадрид, лебедите отново се връщат в четвърта дивизия.
Без съмнение сантименталната връзка между Джон Тошак – Бил Шенкли и Ливърпул се вижда, когато той извежда Суонси на Анфийлд един ден след погребението на Шенкли.
През септември 1981 година, двата отбора излизат на терена с черни ленти на ръкавите и за да засвидетелства уважението си към зрителите на Анфийлд, Тошак сваля своя анцуг на Суонси и показва екипа си на Ливърпул под него.
„Учих се от най-добрите в професията като Бил Шенкли и Боб Пейсли и мога да кажа, че техните идеи съвпадат с моите виждания за работата на мениджъра.“
„Това което направих може и да не се хареса на феновете на Суонзи, но отдадох почит към човека, който безкрайно уважавам и дължа страшно много,“ заявява Джон Тошак.