ТРАНСФЕРИ
Всеки, който е играл Football Manager сигурно си мисли, че си е написал домашното и има голям опит как се купува даден играч. Някой дори се смятат за способни да водят всеки гранд и изписват тонове глупости в интернет, давайки акъл на специалистите или ги псуват ако нещо не им харесва. В реалният живот обаче трансферите стават малко по-сложно, защото се отнася до сделки за няколко милиона паунда.
Тъй като януарския трансферен прозорец затваря на 2-ри февруари в 23:00 – понеделник и хората очакват да видят трансферни сделки разшихме да опишем как се прави футболен трансфер действително.
1. Тестове
Това е може би най-загадъчния елемент, но е от изключително важно значение, ако искате да бъдете сигурни, че даден трансфер ще бъде успешен. Скаутите от старата школа вземат инстинктивни решения, но много от клубовете вече използват компютърни програми, като например Scout 7, за да се съберат подробни статистики и анализи за даден играч. Това дава възможност на мениджъра или „Комитета по трансферите“ да реши дали този играч е подходящ за отбора им. Футболните скаути прекарват почти толкова време за събиране на сведения от терена, колкото и гледат играча на пазара. Говорят с агенти, за да разберат взаимоотношенията на футболиста със семейството и приятелите му и правят всичко възможно да бъдат на крачка пред своите конкуренти.
2. Офертата
След като играчът е бил харесан и одобрен, следващата стъпка е дали да се отправи оферта за трансфер или под наем. Клубът изпраща официално писмено предложение за този играч по факса и чака да бъде разгледано от настоящия му клуб. Също така клубовете се свързват и с агентите на футболиста, които действат като посредници между купувачите и продавачите. Правилата във Висшата лига задължават да не се предприема нищо за даден играч, който има договор с даден клуб, без да е получено предварително писмено съгласие от клуба държащ правата му. Някой прескачат това, като подават оферта за играч директно към агента му, за да се види как ще реагира той на евентуален трансфер и каква заплата би искал след това. Разбира се натрапниците се гледат винаги накриво, но това е доста често срещана практика във футбола и голяма част от трансферите се правят още преди да има договорена сума между двата клуба.
4. Преговорите
Медиите използват доста заучени фрази и клишета, като „предварителни разговори“, „напреднали дискусии“, „преговорите продължават“, „личните си условия“, „финални разговори“………… списъкът е доста дълъг, за да захранват ежедневно стадата обичащи латино сериали. Към изписаните глупости, разбира се се добавят снимки на група от хора, играчи, агенти, председатели, мениджъри, но отново реалността е съвсем различна. Срещите по преговорите често са кратки, защото най-вече са с агента опитващ се да рекламира играча си и да поставя по-високи изисквания. Въпросите, които възникват по време на преговорите, най-често се отнасят до заплата и бонусите на футболиста. Играчите обикновено не присъстват на тези преговори и се осведомяват чрез агента си. също така обикновено се срещат с мениджъра на отбора преди да се задейства сделката, за да обсъдят как вижда той потенциала на играча в новия му клуб. Така футболиста преценява дали поема голям риск при евентуален трансфер.
5. Дилемите пред играчите
В момента играча е силната страна във футбола и те са онези, които държат ключа към всеки трансфер. Някой може би си мислят, че така е честно, защото в края на краищата, това е техния живот, но ние не сме от тях. Преди трансфера футболиста иска да знае колко често ще играе, дали ще трябва да учи нов език, дали с удоволствие би работил за този мениджър и продължителността на договора. Играча, като всеки човек иска сигурност, но е важна разбира се и финансовата страна. Заплатите играят голяма роля при вземане на решения относно смяна на работното място, а във футбола сумите са космически и продължават да се увеличават.
6. Футболните агенти
Често футболните агенти се сочат за враг на футбола, но наистина сред тях има такива. В действителност, агентите са важна част от играта. Ако са добри, те се ценят от играчи и клубове, защото тяхната мрежа от връзки често е ценен инструмент за мениджърите от най-високо ниво. Поне на теория, те гарантират на играча да се съсредоточи само върху футбол, без да се налага да се занимава с преговори и да се разсейва. Един добър агент трябва да бъде и добър ментор и да печели от това, че е умен.
7. Медиите
Връзката между медиите и всеки трансферен прозорец е с много любов и омраза. Медиите обичат историите и ги съчиняват всеки ден, но всеки средноинтелигентен човек мрази да чете боклука за този отчайващ процес. Агентите редовно подхвърлят на репортери сигналите за евентуален трансфер, с цел да издействат по-добра заплата на играча си, а медиите с радост пишат за това, знаейки за все по-овчата си аудитория.
8. Медицинските тестове
Последното препятствие в даден трансфер може да се окаже медицинските тестове или разрешителното за работа. Медицинските изисквания на топ отборите са строги и се извършват в тренировъчната база на клуба. Но по принцип, ако даден клуб и играчите искат сделката да стане, тя ще стане и без това. Професионалните разрешителни на чужденците за работа в Англия, са необходими за всеки играч над 16-годишна възраст, който нямат паспорт на страна от Евро Съюза. Клубът който подписва с играча, се съгласява да бъде негов спонсор докато пребивава във Великобритания. Сертификат за спонсорство се представя пред ФА и тя предоставя разрешително за работа. Ако играчът не е от ЕС, той трябва да е играл в най-малко 75% от официалните мачове на своя национален отбор през последните две години, за да получи подобно разрешение.
9. Латино драмите
Това се случва винаги, когато наближи затварянето на прозореца. Клубовете имат най-малко един месец, за да осъществят даден трансфер и повече през лятото, но обичат да се мотаят до 22:00 на последния ден. Изглежда това се прави защото има хора пристрастени към драмата. Но най-големият фактор е ефекта на доминото, защото клубове планират един трансфер, който води до други. Например Ливърпул подписа с Анди Керъл, защото Фернандо Торес напусна в посока Челси. Освен това, внезапна контузия може да доведе до паника в даден клуб, особено ако той се бори да не изпадане или гони промоция. Рискът от това да не направиш трансфер, се счита за твърде голям, за да се игнорира и се купува на паника.
10. Трансферът е факт!
Трансферната сума е договорена. Личните условия на играча са уточнени, медицинските тестова са направени и договорът вече е подписан и подпечатан. Всичко това се подава за финализиране във Висшата лига и ФА. Следват задължителните усмихнати снимки на играча, сам и с новият си мениджър и с екипа на новия си клуб, след което са дават безброй интервюта, как той ще помогне на отбора да спечели милиони отличия. Простичко, нали? И накрая орките превзеха Ливърпул!
СЛЕДВАЩ МАЧ
