Срещу Борусия Дортмунд, всички видяха „хеви метъл“ футбола на Юрген Клоп. Той е безмилостен, драматичен и ви оставя без дъх. За първи път след като се пенсионирах се чувствах все едно съм играл и имах същите емоции. Ето колко добре се чувствах.
Като играч, никога не съм се влияел от атмосферата на Анфийлд, защото винаги исках да печеля. Бях толкова концентриран в мача и това, което се случва на терена, че се абстрахирах от всичко останало.
Но сега е различно. Седяхме със сина ми и дори се бях съсредоточил върху начина, по който се пее химна на Ливърпул и изпитах забавлението, което е имало семейството и приятелите ми през годините!
Все едно се върнах в детството. Имах щастието да преживее толкова много велики срещи с Ливърпул, но най-добрият ми спомен като фен беше полуфинала от 1985, когато Евертън победи Байерн Мюнхен за Купата на Европейските Шампиони.
Бях на седем, но още си спомням как Греъм Шарп и Анди Грей се гавреха с немските защитници. Никога не съм си представял, че това ще бъдат надминато, докато Деян Ловрен не вкара победното попадение за Ливърпул.
Има няколко клуба, чийто фенове са изживели моменти да видят как любимците им превръщат невъзможното във възможно. Като Манчестър Юнайтед и Челси в последните години, но феновете на Ливърпул са щастливци, защото там се случват отново и отново.
Не става дума само за един играч или един мениджър, това е част от ДНК-то на клуба. Участвах в доста подобни драматични мачове и всеки път, когато сме нападнали пред КОП-а, знаеш че нещо ще се случи.
Така, че за мен беше нещо брилянтно, че за пореден път Ливърпул намери начин да възкръсне от мъртвите. Подобни победи влизат в клубния фолклор. Случвали са се преди, случваха се по време на моите 18 години в клуба и ще продължават да се случват.
Борусия Дортмунд си извоюва място редом до Алавес, Брюж, Сент Етиен, Олимпиакос, Милан и Челси, а в края на май, може да се окаже, че това е най-ценната ни победа, ако вдигнем трофея в Лига Европа.
Още на 16-ти януари казах, че Юрген Клоп е изправен пред най-трудната задача да съживи отбора, тъй като не е имало по-некадърен мениджър преди него от 1959-та, когато Бил Шенкли поема отбора.
Чак сега хората видяха, че има потенциал и покритие в казаното за него и вече никой не се съмнява, че Ливърпул има специален мениджър и е идеалният избор за клуба.
Върна се страстта и емоцията във феновете и изцяло промени настроението около Анфийлд. Той винаги знае какво да каже и кога точно да го каже, защото разбира техните емоции и историята на клуба.
Смятам, че Клоп няма да бъде удовлетворен, когато се докопа до първия си трофей с Ливърпул и ще продължи да иска да печели още и още, за да бетонира името си във великата ни клубна история.