Шаби Алонсо бе господар на пасовете в Ливърпул, така че Рафа Бенитес разби сърцето ми, когато се отърва от него. Тази рана така и не бе излекувана, защото липсваше страшно много на отбора.
Всяка похвала, която получи Шаби, след като обяви оттеглянето си и напълно заслужена. С това златната ера на халфове, като него, Стивън Джерард и Франк Лампард е към края си.
Аз просто искам да разясня, че напускането му на Ливърпул през 2009 г. бе едно от най-значимите събития в съвременната история на клуба, тъй като не съм обсъждал темата с подробности преди.
Още с пристигането се през 2004-та ни стана ясно, че е топ играч, експерт в пасовете и задаването на темпото на отбора.
Можеше да използва и двата крака, като освен да подава вкарваше и зрелищни голове. Можеше да даде много повече, о това което направи за отбора, тъй като заобича живота в Ливърпул.
Живееше в сърцето на града и стана връзката в съблекалнята между новите момчета от Испания и старата гвардия като мен, Стивън Джерард, Сами Хюупия, Диди Хаман и Джон Арне Рийзе.
Шаби Алонсо е човек със силен характер, който беше обичан от феновете, така че, когато Рафа Бенитес искаше да го продаде през 2008 г. имаше голям скандал с него в предсезонната подготовка.
Рафа обаче искаше да го продаде за 30 милиона, за да купи Гарет Бари за половината пари, тъй като Бари можеше да играе на три позиции. Но, вярвате или не, само Ювентус и Арсенал бяха готови да платят за него.
Стана ясно, че дават само 15 млн. за Шаби, а Астън Вила поиска 30 Бари, което накара Рафа да се откаже от трансфера му.
Аз и много от момчетата се зарадвахме на новината, но нямахме съмнение, че Рафа ще намери начин да го прогони.
Алонсо остана и се оказа ключов фактор да завършим втори след Манчестър Юнайтед през 2009 г., но когато Реал Мадрид го поиска стана ясно, че ни напуска.
Съвсем нормално бе за всеки испански играч да иска да играе за Реал, тъй като това е върха в кариерата им, но не можех да разбера защо Рафа Бенитес толкова силно искаше да го продаде.
Ливърпул разполагаше с най-силния си отбор в последните пет години и бяхме близо до отборите, които се борят за титлата в Англия и Шампионската лига.
Защо трябваше да разбива отбора, след като Шаби имаше договор с Ливърпул и не искаше да напуска Анфийлд.
Просто след това нещата се промениха. На всичко отгоре с парите от трансфера му купи някакъв си контузен Алберто Акуилани, което беше доста комично.
Той пристигнал от Рома и така и не оздравя, за да видим неземната му класа. Това просто събори Ливърпул и разби начина ни на игра.
Помня, че започвахме като подавам топката към Шаби, той намираше Стиви Джи и в крайна сметка тя стигаше до Фернандо Торес, бързо и безупречно.
Но след пристигането на куцото пиле – Акуилани никога нещата не изглеждаха възможни по този начин.
Дори бих стигнал още по-далеч като кажа, че без Шаби Алонсо Испания никога нямаше да спечели нищо, защото им липсваше сила и издръжливост.
Той ми се обади през нощта, когато победиха Германия с 1:0 и спечелиха Европейското Първенство през 2008-ма.
„Кара! Кара правим парти, а ти предсказа, че няма да спечелим!“ И след това заедно с Фернандо Торес и Алваро Арбелоа запяха със Скаузърски акцент: „Испания! Испания! “ Това беше един от редките случаи, когато бях щастлив, че съм сгрешил!
Той има какво да предложи и като мениджър. Виждам го начело на някой топ клуб или може би като спортен директор. Сигурен съм обаче, че няма да избърза с решението.