Кевин Кийгън:

Не мисля, че може да има някакви съмнения, че Стивън Джерард е най-добрият играч на своето поколение.

Тъжното е, че той така и не успя да триумфира с титлата на Висшата лига, макар да е в основата на всички останали трофеи на Ливърпул в последните 17-години.“

Стиви Джи даде ужасно много Ливърпул и ме е жал за него, че не игра във времената, когато Ливърпул печелеше трофей след трофеи.

За съжаление игра във времена, когато клубът не бе достатъчно конкурентоспосебен на топ отборите и макар да играеше с посредствени футболисти и бе като влекач за тях, успя да донесе 7 трофея на Анфийлд.

Той бе велик и умен играч и честно казано вярвам, че може да бъде добър мениджър и да управлява Ливърпул дълго време.

Мисля, че заслужава да получи този шанс, но не знам дали ще приеме, защото никога не съм говорил с него за това.

Със сигурност око дойде време, той щеше да бъде перфектният човек за мениджър на Ливърпул.

Джейми Карагър:

За победата в Истанбул, Стивън Джерард изигра ключова роля, да не говорим, че игра на три – четири различни позиции в този мач.

Това е може би най-добрият финал в Шампионската лига, а Стиви към края на мача игра дори като десен бек и бе истински капитан, който всички очакват да бъде.

Не мисля, че има друг футболист, който да влияе толкова положително на по-младите играчи на Ливърпул и винаги е бил пример за всички на Анфийлд.

Младите му подражават, защото е местен играч и от академията се превърна в световна звезда.

Това е нещо, което всички в академията искат. Децата там мечтаят да бъдат идоли за Ливърпул и основни играчи и той е пример за тях.

Той е отправна точка за тези момчета, които се чувстват щастливи дори само да поговори с тях.

Мисля, че би се справил прекрасно ако заработи в медиите, защото това и до сега бе част от работата му и винаги е знаел какво да каже.

Винаги иска да печели и е много сериозен на тема футбол, но обича и да се шегува, така че би се справил перфектно.

Не успя да спечели Премиършип, както и аз, защото футбола не е индивидуален спорт и трябва да разчиташ на съотборниците си.

Той не може да се оплаче от това, което постига в кариерата си, но ако имаше по-добри и качествени съотборници, щеше да успее.

Направи дебюта си при Жерар Улие, който му помогна много, но не само на него. Жерар бе от огромна помощ и за много млади играчи в отбора.

След това Рафа Бенитес го караше да играе на различни позиции, според неговите разбирания за играта, но Стиви Джи е като мен и не бих казал лошо за някой от мениджърите.

Не сме ги критикували, а се опитвахме да играем по възможно най-добрия начин за Ливърпул, но мисля, че той беше в добри отношения с всеки.

Това, което е направил за Ливърул хората ще го помнят и след 20 – 30 години и ще говорят за него и мачовете му.

Мартин Кели:

Присъединих се към академия на Ливърпул, когато бях само на седем и Стивън Джерард винаги е бил моят идол и модел за подражание.

Може и Брендън Роджърс да не го иска в състава си, но аз и останалите местни момчета никога няма да забравим съветите които ни даваше в академията.

Той е причината много от нас да успеят да направят гигантски скок от Академията до първия отбор, защото трудно може местно момче да се пребори със скъпите чужди играчи, които се купуват.

Стивън Джерард ни направи победители и смятам, че е сред най-великите играчи на клуба.

Който и да попитате за най-добрите играчи във Висшата лига през последните 10 години, ще ви каже неговото име.

Само Стивън Джерард и Джейми Карагън караха местните момчета да се чувстват добре в клуба и да успеем да се преборим с играчите от чужбина за място в отбора, макар да бяха купени за много пари.

Искаше да издигне авторитета на местните играчи и ни помагаше в тренировките, за да имаме шанс за изява с първия тим.

Просто няма по-добър модел за подражание от него, както и по-добър човек в клуба.

Аз достигнах възраст, в която не исках да продължавам да бъда резерва и това е единствената причина да напусна Ливърпул.

Да взема това решение не беше много трудно, след като Брендън Роджърс пое отбора, а за него никога не съм бил подходящ.

Нийл Уорнък ми даде шанс да играя по-често в Кристъл Палас и съм наистина щастлив този сезон, защото за сега имам 30 мача.

Палас също е велик клуб, а очакванията за следващите сезони са много големи, защото имаме много талантливи играчи, които спазват клубната етика.

Макар да съм в Ливърпул от седемгодишен, приех Кристъл Палас в сърцето си и съм щастлив да бъда част от толкова страстен клуб.

Алън Пардю даде още увереност на отбора и знаем, че сме достатъчно силни да победим всеки.

Противниците ни в вече знаят това и кой знае къде можем да се озовем през следващата кампания, защото имаме две от най-страшни крила в лигата и здрава отбрана.