Легендата на Ливърпул Кевин Кийгън заяви че е обсъждал възможността за завръщане на Анфийлд. В откровенията на Кев става ясно, че при напускането на Ливърпул през 1977 г. е имал клауза в договора с Хамбургер, при, която може да се завърне. Трансферът обаче не се случва и вместо това през 1980 г. подписа със Саутхемптън.
„Да имах такава опция в договора, но бях на благотворително събитие с МаКмени от Саутхямптън и каза, че ме иска при тях, но трябва да се обади на Питър Робинсън и да разбере дали Ливърпул ще се възползват от клаузата.
Питър му е заявил, че не се нуждаят от мен. В Ливърпул тогава имаше прекрасни играчи, които си партнираха много успешна, но с мен може би щяха да са и още по-успешни.
”От Футболна гледна точка никога не е лесно да се върнеш в даден клуб. Можеше да се случи на няколко пъти, но никога нямаше да е същото като първия път.
Моята автобиография обаче е писана в Ливърпул. Там ми бе много забавно и станах футболист, което е една добра история. Всеки път, когато се завърна тук, дори само да мина с кола не мога да избягам от спомените.“
Въпреки, че Кевин Кийгън изигра 323 мача за Ливърпул и вкара 100 гола, той е свързан и с Нюкасъл, след като пое поста на “Сейнт Джеймсис Парк” като мениджър. Но, въпреки че е роден на северoизток, той знае, че дължи всичко на Ливърпул.
„Нюкасъл и Ливърпул са двата клуба, които обичам. Играх и за Нюкасъл, а баща ми и всичките ми роднини са от там, така че за мен имаше значение да играя там, но въпреки това, Ливърпул е клубът, който ме направи човек и футболист и затова го обичам повече.
На Анфийлд срещнах Бил Шенкли, Томи Смит, Йън Калахън, Рон Йейтс и още много играчи от които взех по нещо.
Гледах какво прави Eмлин Хюз, а той бе специален футболист и исках да използвам опита му. Гледах какво прави Томи Смит, той също бе толкова специален и обичаше много Ливърпул.
Взех много и от него, както и от живота на много други прекрасни играчи. Феновете но Ливърпул също ме караха да върша геройство, когато пееха песни за мен.”
Кев Кийгън се радваше на телепатично партньорство с Джон Тошак в Ливърпул и постигнаха големи успехи под ръководството на Бил Шенкли и Боб Пейсли. Сега мениджърът Кени Далглиш се стреми да постигне същото между Анди Керъл и Луис Суарес и за това има окуражаващи знаци в последно време.
„Това, което хората забравят е, че Анди е само на 22-години. Аз играх заедно с Джон Тошак, когато той бе в пика на кариерата си, тогава той бе над 25-годишен.
Затова най-добрите дни на Анди предстоят и от него, трябва да се извърви дълъг път, преди да достигне своя пълен потенциал.
Бих искал да кажа, и то не само неуважение към Тош, който бе отличен и умен играч, че Анди е по-добър във въздуха от него. Керъл е изключителен и най-вероятно най-добрият играч, което някога съм виждал.
Кени трябва наистина да работи върху развиването на партньорство между Анди и Луис. Аз и Тош също не го постигнахме веднага, над това е необходимо да се работи.
Няма как просто да съберете двама футболисти и, само защото единият е по-голям, а другият е по-дребен да носят на гърба си останалите играчи. Така нищо не се получава, колкото и да са умни на футболно игрище,“ завършва Кевин Кийгън.