Кени Далглиш: ФА Къп винаги е имал значение за Ливърпул

Пристигнах в Ливърпул през 1977 г. и въпреки, че не се представяхме зле в първенството не успявахме да спечелим ФА Къп чак до 1986 година. Трябваше да чакам много дълго време, докато успеем и това беше нещо велико за мен.

Това бе нещо велико и за феновете на Ливърпул, защото победихме Евертън на финала. По онова време трофеите бяха заложени в културата и традициите на Ливърпул и искахме да спечелим всеки мач.

В момента не съм сигурен, дали ФА Къп има блясъка и престижа на Шампионската лига, но разбира се всеки клуб сам избира своите приоритети, което аз лично намирам за доста странно.

Когато съм бил мениджър, винаги съм се опитвал да спечеля този турнир и съм се отнасял с нужното уважение към надпреварата, въпреки че съм давал почивка на определени играчи.

Някой хора, трябва да разберат, че ФА Къп е важна за феновете и не е редно, те да плащат за да гледат как мениджърът им пуска слабите си играчи в турнира.

Все пак има неща, които остават непроменени в ФА Къп от моята епохата и това е, че феновете ценят много, когато клубът им играе на финала.

Това ще си остане един от най-важните дни в календара на даден клуб и ако някой мениджър подцени ФА Къп може да му струва работата.

Когато миналия сезон изведох Ливърпул срещу Олдъм в третия кръг, не се чувствахме приятно и мога да ви уверя, че никой в нашия клуб не си е помислял да не му пука за турнира.

Играхме с добър отбор и Стивън Джерард изигра пълни 90 минути, като няма основание някой да ни упреква, че сме излизали със слаб отбор.

Пред Ливърпул никога не е стоял въпрос дали е важна ФА Къп и този турнир винаги е бил от голямо значение.

Успехът се измерва по много различни начини, като съм сигурен, че който и да попитате от клубовете мижитурки, за тях четвърто място е невиждан успех.

За други оставането във Висшата лига е успех, защото им гарантира финансови успехи, трети пък се мислят за успели само когато спечелят титлата, затова мениджърите в съвременния футбол се оценяват по различен критерий.

Аз нямам никакви идеи какво крие бъдещето и дали ще се завърна като мениджър някой ден, защото знам, че във футбола не трябва да казвате никога.

Ако някой реши да ми предложи работа, предполагам че ще дойде да ме попита нещо по въпроса, но до тогава няма смисъл да се притеснявате какво ще правя.