Клайв Тилдеслей и Тони Евънс за славния Ливърпул на Джо Фейгън!

Едни от най-известните журналисти - Клайв Тилдсли от Radio City и Тони Евънс от Таймс, разкриват детайли от кухнята на Ливърпул и ни връщат 30 години назад във времето, когато през сезон 1983/84 Джо Фейгън печели знаменит требъл начело на Мърсисайдци.

- Трябва да са били невероятни времена за един млад коментатор в Radio City?

- Да хората продължават често да ме питат кой е най-великият отбор на Ливърпул. За мен това беше времето, когато Греъм Сунес, Йън Ръш, Алън Хенсън и Кени Далглиш играеха в един отбор. Мисля, че беше през сезон 1983/84 и ако не беше интернет и модерната епоха още половин дузина велики имена щяха със сигурност да са най-обичани от феновете. Това беше най-невероятния сезон за тях, защото бяха в пика на кариерата им и аз си спомням доста прекрасни моменти. Хората мислиха, че ще бъде трудно след напускането на велик мениджър като Боб Пейсли, който продължи да развива футболната култура на Анфийлд след успехите на Бил Шенкли. Но Джо Фейгън се справи безпроблемно с работата си. През този сезон феновете мисля, че щяха да са доволни, ако Ливърпул бе спечелил само ФА Къп, а той успя да направи требъл!

- През 1983 не е имало уебсайтове, Twitter, Facebook или мобилни телефони, така че феновете на Ливърпул може би са разчитали на вас за информация свързана с любимият им клуб?

- Да спомням си, че коментирах мач в Букурещ за Купата на Европейските Шампиони на Ливърпул и някой ми каза след това как едно семейство сложили радиото в средата на стаята и целият квартал слушали коментара ми, защото по онова време, това бе единствения достъп до информация за отбора.

- Тогава като че ли имаше очарователни мъжки мачове и като че ли Греъм Сунес беше истински воин на терена?

- Така е Греъм Сунес беше вдъхновяващ играч. Спомням си, че след първия мач с румърците играч на Динамо Букурещ напусна Анфийлд със счупена челюст. Всички твърдяха, че това е дело на Греъм, но след като никой не го бе видял, нямаше как да се докаже ! Знам, че когато пое Ливърпул като мениджър Греъм не се справи много добре, но аз никога не съм виждал футболист, който да може да повлияе на всички останали 21 играча в дадена среща, както той го правеше. Неслучайно Крейг Джонстън заяви, че той е техния голям брат на терена, защото всеки който обърка нещо, Греъм се заемаше да го оправя. Не казвам, че той е бил най-великият играч, който Ливърпул е имал, но мисля, че бе най-влиятелния футболист, който съм виждал в световния футбол.

- Ти си бил в Рим в онзи велик нощ, коментирайки за Radio City финала, когато Греъм Сунес вдига за четвърти път Европейската титла с Ливърпул?

- Това може би бе най-великата среща в света за всички времена и една от най-важните победи, които съм виждал. Всеки фен на Ливърпул присъствал, ще ви каже колко враждебна бе атмосферата в Рим към нас. Макар, че спечелихме финала, може би това е един от най-неприятните преживявания в живота ми, защото хората там бяха прекалено враждебни към нас.

- А чувствате ли и вие, че Джо Фейгън някога не получи славата, което заслужава?

- Джо Фейгън беше човек, който когато говори с играчите, те го гледаха мирно и с уважение. Той беше гениален и добър човек, но когато беше ядосан всеки, включително и аз не исках да бъда около него. Когато той пое поста мениджър на Ливърпул получи още по-голамо уважение от хората, но не успя да преживее трагедията на Хейзъл и за съжаление на всички ни се отказа от футбола. Той живееше в непосредствена близост до Анфийлд и имаше всичко, което може да иска едно футболно величие. Джо бе здраво стъпил на земята човек и не отказваше разговор на никой, независимо че бе мениджър на Европейския Шампион.

- Никой не помни, че в последните шест мача Боб Пейсли имаше пет загуби и поемането на поста от страна на Джо Фейгън бе огромно предизвикателство, но показа не само, че си е научил добре урока, а и Ливърпул заигра освен успешно и още по-красиво. Феновете ни забравят, че Кени Далглиш пропусна по-голяма част от сезона след контузия. А в четвърт-финала за КЕШ срещу Бенфика и Греъм Сунес също се контузи. Джо така повлия на играчите, които останаха без тях, че те се справиха брилянтно. Крейг Джонстън също често отсъстваше, както и Рони Уилън. Тогава на сцената изгря Стив Никъл и се справи фантастично. Ако сега Ливърпул бъде лишен от петимата си най-важни играча, не е ясно къде ще се озовем. Но всички футболисти на Джо Фейгън имаха шампионски манталитет и беше немислимо да губят.

- Кои са най-прекрасните ти спомени за Ливърпул?

- Мисля, че един от най-добрите ни сезони бе 1980/81, защото тогава имахме страхотен отбор. Джо Фейгън застана начело на Ливърпул и всички се чудиха дали ще успее да се справи с работата на Боб Пейсли. Оказа се, че феновете на отбора все едно попаднаха на въртележката в увеселителен парк. Като погледна назад дори бих казал, че това бяха едни от най- лудите неща. Градът ни бе в рецесия, но Джо направи живото ни сладък и продължи да печели трофей след трофей, макар да бяхме подложени на икономически и политически натиск. Така, че за мен това е брилянтен период.

- Футболът беше много по-различен тогава и се излъчваха малко от мачовете по телевизията. Много от невероятните голове на Йън Ръш дори не са снимани и си остават само в спомените на феновете ни. В днешно време хората консумират футбола по различен начин и не виждат харизмата, която притежаваше преди. За нас една от най-големите радости беше да бъдем на стадиона и се чувствахме фантастично там, защото нищо не може да замени гледането на живо.

- Колко различни са нещата във футбола сега?

- Знам, че ще прозвуча като старец, но тогава беше време, когато станеш  с идеята на всяка цена да си на мача. Не ни трябваше билет, не трябваше предварителна резервация за влака. Просто отивахме на гарата и се качвахме на влака, като си купувахме билети пред входа на стадиона. Да имаш подобна свобода е отпускащо и го прави още по-забавно. Това е едно от нещата, които ми липсват днес. Тогава можете да отидете с вашите приятели и тези дни , ако отидете на Anfield всеки се разделим по земята .

- Любимият ви спомен от Ливърпул?

- Имам много, но ако трябва да избирам само един може би е хеттрика на Йън Ръш срещу Астън Вила, с който разтърси Вила Парк. Това е един от най-славните хеттрици, който някога можеш да видиш през живото си. Ливърпул губеше с 1-0 и Ръш сам спечели мача. Но като цяло може би ще трябва да посоча радостта си от играта на Греъм Сунес. Той беше лидер в полузащитата ни и доминираща сила, който не прави крачка назад никога. Сунес просто  излъчваше стил, арогантност и бруталност наравно с футболните си умения. Каквото и да си говорим след него на терена няма играч с подобно присъствие, защото той просто имаше всичко и бе абсолютен радост да го гледаш в игра.