Ключът към успехите на Ливърпул?

Ливърпул очаква Манчестър Юнайтед на Анфийлд и никой не се съмнява кой от двата тима е по-добрият. Но как се стигна до това, след като в Юнайтед похарчиха немалко пари, а и дават по-големи заплати?

Ливърпул изглежда страхотен отбор, без слабости. Юрген Клоп заслужава огромни похвали за своята визия и умения да управлява играчите, който купува. Видимо е, че той е способен да изведе тима на върха, но би било грешка да си мислим, че това е просто късмет.

Една от стратегиите за успех на Анфийлд е възрастта на играчите, които се купуват, а това осигурява ключово предимство пред съперниците и в никакъв случай не бива да се пренебрегва.

Ливърпул не е съставен само от по-добри играчи, а и от такива на правилната възраст. Юрген Клоп разчита на футболисти средно на 27 години – в разцвета на силите си, макар това да е само част от историята. Има и доста младежи, които се налагат в тима в точното време.

Десет играча са изиграли 1000 минути във Висшата лига за Ливърпул приз този сезон, а капитанът Джордан Хендерсън е най-възрастният сред тях на 29. Трент Александър-Арнолд пък е едва на 21, а Анди Робъртсън на 25.

73% от всички минути на терена от играчите на Ливърпул са между 25 и 29 години. Това е повече от всеки друг тим във Висшата лига. Например в Арсенал тази цифра е едва 25%.

След пристигането на Майкъл Едуърдс, стратегията по трансферите се насочи в определена възрастова група. Ливърпул вече не харчи парите си за тийнейджъри, само защото разни шамани им предричат светло бъдеще.

Вече не се извършват трансфери ала Рафа Бенитес и Брендън Роджърс, на принципа проба – грешка, а се търсят се футболисти, които са на път да достигнат своя пик в кариерата.

Ливърпул спечели Шампионската лига с Трент Александър-Арнолд, възпитаник на академията и Джордан Хендерсън, купен от Кени Далглиш, когато беше на 20, всеки от останали футболисти бяха на възраст между 23 и 26 години.

Перфектният възраст, да окажат незабавно въздействие върху тима, но също така и да продължи подобряването на играта им. Контрастът с покупките на Юнайтед в момента и мениджърите преди Клоп на Анфийлд е забележим.

Вече не се плащат големи трансферни суми за предсказания от врачки или огромни заплати на недъгави пенсионери, търкали пейките в Б отборите по Европа.

Останалите топ клубове, също започнаха да търсят този ефект и Артета стартира мача на Арсенл срещу Борнмът с трима възпитаници от академията. Франк Лампард също беше хвален, че изведе Челси с петима играчи от академията в неотдавнашната си победа над Арсенал.

Проблема при толкова млади състави е, че след серия впечатляващи резултати, често следват разочароващи загуби, но тази липса на постоянство е неизбежна при рязко подмладяване на състава.

Само Ливърпул успява да изнасят спектакли седмица след седмица, защото налага младежите постепенно и ги развиват с години. Така се работеше на Анфийлд и преди около 30 години, когато титлите не бяха изненада.

Когато Греъм Сунес каза, че отборът е съставен от мъже, на много хора им прозвуча старомодно, но изглежда все пак това има значение.

При последната им титла Йън Ръш, Стив МакМахон, Рони Уилън, Стив Никъл и Рей Хютън бяха на 28, а Питър Биърдсли на 29. Само Алън Хансен и Брус Гробелар бяха по-възрастни.

Ливърпул добре осъзнаваха необходимостта от освежаване, но направиха грешки при селекцията. Привлякоха Дон Хъчисън и Джейми Реднап, които все още бяха деца. Към тях се присъединиха Стив МакМанаман и Роби Фаулър от академията, но така и не се купиха играчи на правилната възраст и спадът беше неизбежен.

В ерата на Рафа и Брендън, просто нямаше никаква система и се купуваха орди набедени играчи, с надеждата да запазят заплатата си от милиони, но при Юрген Клоп нещата изглеждат доста по-обнадеждаващи за сега и успехите на Анфийлд може да продължат.