Къртис Джоунс за самочувствието си на терена

Мисля, че съм много различен на терена и извън него. Никога не съм се съмнявал в себе си дали мога да се справя на най-високо ниво. Вярвам в своите способности и това ще продължи, защото знам, че всеки, срещу който се изправям, ако е по-добър от мен в този мач, в следващия ще го надиграя.

Буквално ще вложа всичко от себе си през цялата среща, за да се изправя отново срещу него и да го направя за смях. Това, че имам увереност, някой го смятат за нахалство, но аз мисля, че знам къде е тънката граница между тези две неща.

Да, има и моменти, когато увереността ми не е толкова голяма, но е непростимо да започна да се съмнявам в себе си. Но щом напусна терена, хората които ме познават казват, че съм много скромен. Говоря с всеки и се опитвам да бъда себе си , не звезда и никога не бих се променил.

Обичам да се разхождам и смея из града, но не съм талкова уверен като на терена. Просто изглежда, съм много различен извън футбола. Дори у дома обичам да анализирам собствената си игра и да търся начини да се подобря, където намирам грешки. Оглеждам се и винаги намирам по-добри позиции, от тази на която съм бил.

Гледам и други играчи, които играят на моята позиция, които се справят добре с топката и вкарват много голове или правят често асистенции. Като големите спортисти винаги съм първи във фитнеса и си тръгвам последен, просто се стремя да се раздавам малко повече от другите.

Въпреки че излизам с приятели, все още ми харесва да уча. Но предполагам това е под огромното влияние на майка ми и по-големия ми брат, още от времето когато бях център на внимание за възрастните от семейството ми.

Израснах с двамата, а те ме държаха настрана от улиците, когато започнаха да се променят. И двамата не ми позволиха да кривна от пътя и ми даваха увереност, че ще се превърна в играча, който искам да стана. Просто никога няма да ми позволят да стана по-самоуверен или безразсъден, за да кривна някъде или да литна в облаците.

След зашеметяващия си победен гол срещу Евертън в ФА Къп, хората започнаха до говорят за мен, но това не промени начина ми на живот. Не започнах да ходя в барове, клубове или други подобни заведения.

Всичко което правя е да накарам семейството ми да се гордее с мен и да се отплатя на феновете и мениджъра за вярата, която имат в мен.

За да играя впечатляващо, трябва да тренираш часове и да повтаряш всичко милиони пъти, защото ако искаш слава, трябва да я спечелиш.Не мисля, че всеки играч, на който хората се възхищават просто нещата му се получават. Иска се много практика и пот на тренировките.

Дори у дома има моменти, когато вземам топка и излизам в градината, за да изпробвам дадени удари. Не е професионално като на тренировките, но понякога просто ми е скучно да седя.