Мнозина знаят моя произход. Аз съм местно момче от нормално семейство. Започнах като останалите да играя футбол на улицата, което буквално е живота на всеки роден в Ливърпул.

Просто правех като всички нормални деца, но се оказах малко по-голям късметлия, защото бях талантлив. Този Божи дар и добрите хора около мен, ме поведоха по правилния път.

Играех в различни детски турнири и печелех всички трофеи. Станах играч на годината, голмайстор, най-добър играч ……….. и все още съм горд с постигнатото.

Научих се как да се справям с топката. Да дриблирам и да стрелям, ако искам да спечеля, така че бе стилът ми, с който израснах и показвам днес.

Винаги играех с по-големите, а това ми помогна да заякна. Не съм се колебал, когато един – двама се хвърлят срещу мен, а се опитвах да бъда по-силна и по-бърз, за да ги преборя. Това ми помага и днес.

Не знам кой е казал на медиите, че съм в Ливърпул от деветгодишен, защото съм в клуба откакто навърших шест!

Учителят ми, г-н Стюарт ме водеше да тренирам с треньорите на Ливърпул, защото те казваха, че има нещо в мен.

Той беше и човекът, който каза на майка ми, че имам добър шанс да се превърна в професионален футболист, за да може тя да ме изведе от улицата и да ме накара да стана такъв.

Много съм благодарен на г-н Стюарт, защото каза на майка ми, че имам талант и съм достатъчно добър, за да стигна далеч.

Семейството ми също оказва огромно влияние върху кариерата ми. Основно майка ми и брат ми. След като започнах да получавам повече пари, те бяха първите, които ми казваха да не правя глупости.

Да не се мисля за звезда, след като медиите говорят за мен, защото живота не е шоу. Все пак съм от скромно семейство, така че нямаше как да позволя някакви си парите да замъглят съзнанието ми.

Започнах да разбирам футбола, когато заиграх в Ливърпул. Вече разполагах с екип, бутонки и треньори и наистина започнах да си мисля, че може и да стане нещо от мен.

Бях влюбен в играта от дете, но когато станах на 10 – 11, взех нещата та сериозно. Бях самоуверен от дете и никога не съм се чувствал под напрежение, но с времето ставаш по-добър и ти става ясно, че трябва да носиш и отговорност. В края на краищата разбираш, че става въпрос за печелене на точки и трофеи.

Тъй като израснах в Ливърпул, Стивън Джерард бе кралят в града. Кагато започнах да тренирам в тима до 18 под негово ръководство, бях на седмото небе.

Исках да бъда символ и легенда за Ливърпул и хората в града и Стивън Джерард бе моят идол. Но той нямаше нужда да ме учи как да бъда атакуващ халф, като него.

Научи ме, че трябва да бягам повече, да се раздавам на 100-процента и да бъда много по-решителен, за да бъда най-добрият на терена.

Когато си част от първия отбор, трябва да играеш на 100-процента всяка минута. Също така не може да се прибереш вкъщи и да се тъпчеш с нещо непозволено и вредно. Така че, той ме научи за много неща от футбола.

Стивън Джерард беше скаузърското сърце на Ливърпул много дълго, а за нашият клуб е особено важно да имаме местни играчи.

Феновете ни пеят песни за отбор от Скаузъри, но сега само Трент е такъв. Би ми харесало да стана известна звезда като него и искам да спечеля всички трофеи за нашите прекрасни фенове.

Всеки футболист, трябва да бъде подготвен за критики, но се старая да не слушам отзивите. Знам, че в една среща може да бъдеш най-добрият, а следващата да си провал. Така че не обръщам внимание на похвалите и критиките.

Този сезон ще бъде платформа, чрез която да покажа на света кой съм. Целта ми е да стана играча, за който съм мечтал и би било невероятно, ако някога на Анфийлд се пее песен за мен.

Искам да спечеля титлата, Шампионската лига и Златната Топка. Но все пак главната ми цел е да се отплатя на феновете, мениджърът и треньорския екип за вярата в мен.

Лудост е да мисля, че съм най-младият капитан в историята на клуба, но в ФА Къп срещу Шрозбъри изведох тима като капитан. Благодарен съм на Нийл Кричли, че ми връчи лентата и ще бъда горд с това до края на живота си.

Юрген Клоп ни дава шанс, ако сметне че се развиваме правилно. Той винаги ми е помагал и сега знам какво е правилно или не. С Неко Уилямс и Харви Елиът уважаваме решенията му, тъй като винаги са правилните за клуба.

Тримата направихме големи стъпки през този сезон и нямаме търпение за следващия. Защото като скаузър да вдигана титлата, определено бе сбъдната мечта за мен. Много съм щастлив, че семейството ми и феновете са горди с това.

Нямам търпение да дойде и моя ред да стана част от първия отбор и да печеля титли с Ливърпул, защото искам да бъда легенда в този клуб.