Легендите на Ливърпул - Фил Нийл и Йън Калахън, поискаха от Брендън Роджърс да върне титлата на Анфийлд. Двамата знаят какво е необходимо, за да успее тима, след като имат общо 1500 моча с екипа на мърсисайдци, нещо за което повечето футболисти в света само могат да мечтаят.
Йън Калахън има забележителна 18-годишна кариера на Анфийлд и е сред футболистите възродили Ливърпул под ръководството на Бил Шенкли. Фил Нийл пък е първия трансфер на Боб Пейсли, който брои 66 000 паунда на Нортхемптън за него през октомври 1974 и заявява, че това са най-добре похарчените му пари.
„Мисля, че Брендън Роджърс се справя много добре и това се вижда през последните две години.
Той е скромен и обича Ливърпул и аз се надавам да не му се случи същото като през миналия сезон.
Почти виждахме титлата в ръцете си и се вълнувахме, знаейки, че може да се случи и аз мисля, че този опит от миналия сезон ще стимулира отбора.
Очакванията към клуба са високи, но да спечелиш титлата със сигурност е съвсем друго нещо, като сега вече е и реалистична цел,“ каза Йън Калахън.
“Ако Брендън може да се справи по-добре през този сезон, то той ще бъде сложен от феновете ни редом да Бил Шенкли.
Аз знам, че Шенкс имаше много повече неща от Брендън, но все пак той ми напомня на Шенкс или поне се опитва да го повтаря.
Интересното е, че чак в третия сезон си проличава дали даден мениджър се справят или не, защото се видя през миналата година, че не издържа на натиска.
Очевидно класирането на Ливърпул в Шампионската лига значеше много повече от това да се спечели титлата, но този сезон би трябвало да е малко по-различно, защото напрежението върху него ще е от самото начало на сезона.
Помня, че Боб Пейсли завърши на второ място в първия си сезон, но през втория ние спечелихме титлата и ще се радваме Брендън да направи същото макар и в третата си година на Анфийлд,“ допълва Фил Нийл.
„Не ме вълнува напускането на Луис Суарес, защото Ливърпул е бил напускан от много по-големи футболисти и влиятелни фигури в миналото и все още сме топ клуб.
Никой не е по-голям от Ливърпул, а както добре знаете и двамата бяхме на Анфийлд, когато Кевин Кийгън си тръгна и просто друг футболист зае неговото място.
Само след няколко тренировки разбрах, че Кени Далглиш може да вкара повече голове, макар че двамата са много различни играчи.
Кев бе по-мобилен и винаги беше готов да вкара, докато Кени бе специализиран да създава положения за другите футболисти.
Когато Джон Тошак, Томи Смит и Йън Калахън поеха към Суонзи имаше голямо напрежение върху мен, защото бе шокиращо да видя, че Кали не е в вляво от мен, но дойдоха нови лица и продължихме да трупаме титла след титла.
Всички бяхме тъжни в края на сезона , защото очаквахме Стивън Джерард най-накрая да добави в блестящата си колекцията и титлата, защото вече толкова години дава всичко от себе си.
Той имаше такова голямо влияние и може би ще бъде най-добрият играч, който никога не е печелил титлата, затова ще ми достави радост да видя как я вдига като капитан. Бих се радвал да го видя да получите ръцете си на трофея, преди да се пенсионира,“ допълва Фийл Нил.
„Фил Нийл и аз се радваме, че играхме за този велик футболен клуб, защото бях едва на 13, когато за пръв път дойдох в Ливърпул.
Гледах великият Били Лидъл и той ме накара да стана фен на Ливърпул, а след това и играч, но възраждането започна с Бил Шенкли.
Той беше човек изпреварил времето си със своите методи в тренировките и футбола който проповядваше и всички искахме да продължим да играем, Шенкс даваше обещания за постигане на успех и ги удържа всичките,“ завършва Йън Калахън.