Лестър е на път да разбие правилата и традициите, че само богатите отбори печелят титлата в Англия и да грабне короната за първи път в 132-годишната си история.
А гледайки класирането на Висшата лига, всеки фен на Ливърпул се опитва да разбере, какво сбъркано има на Анфийлд през последните години, че от редовни конкуренти за титлата, мърсисайдци не успяват да се класират дори в Шампионската лига.
Мнозинството футболни фенове, ще се радва Лестър да спечели титлата и да разчупи модела – богатите винаги да печелят.
Може би ще се радват повече, отколкото Тотнъм да спечели, тъй като все пак „Шпорите“ са сред традиционно големите клубове.
Но макар, Ливърпул винаги да е бил сред най-богатите и харчещи много пари клубове, на Анфийлд винаги нещо се объркваше.
Феновете вече си задават въпроса, защо клубът не успява вече 26 години да се доближи до върха.
На хората им омръзна от извинения и политически речи на пишман мениджъри, като Брендън Роджърс и Рафа Бенитес.
Феновете не искат да чуват за почти спечелените им титли, тъй като е под достойнството им да ги пръскат само с парфюм за светло бъдеще.
Толкова много пъти чуха оправдания, че Ливърпул не харчи колкото топ отборите и затова не може да спечели титлата, че фразата вече се просмука в стените Анфийлд.
Слава Богу, че Клаудио Раниери и Лестър опровергаха и доказаха, най-вече на интелектуално извисените феновете на Ливърпул, че дълги години са смятали откровени некадърници за богове.
Защото, ако Лестър спечели и то с отбор за 20 милиона, твърденията на Роджърс и Бенитес, които оправдаваха провалите си с липса на пари, ще изглеждат още по-смешни, а хората които им вярваха жалки.
Това ще бъде ярък пример за завръщане в реалността на хората подкрепяли гореспоменатите, че дори клуб с по-малки ресурси, определян за средняк или изпадащ може да постига успехи – стига да знаеш как.
Разбира се, някои ще кажат, че живота в Премиършип ще се върне към нормалното, защото парите винаги са имали значение, но какво, ако не стане така?
Ливърпул е на девето място по приходи в света, Тотнъм са 12-ти, докато Лестър не присъства в топ 20 на най-богатите клубове в света и ако парите имаха чак толкова голямо значение, защо Ливърпул не е пред тях в класирането.
Така наречените мениджъри на Анфийлд през последните 15 години, не успяват да се възползват от положението, дори когато има колективен колапс в представянето на топ отборите и изоставаха с по 20-40 точки от първия, като чупеха рекорд след рекорд за най-лошо представяне през последните 60 години.
Лестър може да направи така, че поне част от КОП-а да се замисля кой да обожествява в бъдеще, тъй като има опасност да гледат отбора си шампион само на черно-бели снимки.
Всеки разбиращ от футбол човек знае, че мениджърът е основен фактор и няма друг такъв клуб, където се толерират некадърници по пет – шест години, като някой от тях са със статута на герои от комиксите, дори без да са спечелели и приятелски турнир.
След като наследи Кени Далглиш, Брендън Роджърс се пъчеше с фразата, че ще жертва живота си в името на Ливърпул, но в крайна сметка феновете жертваха 4 години от техния живот да му слушат глупостите, докато той профука 800 милиона паунда клубни пари за трансфери, заплати и да пълни джобовете си.
Така, че е крайно време феновете да спрат да вярват на хора, които си измислят всевъзможни статистики и правила за оправдание, че не могат да спечелят титлата, тъй като правилата и традициите са създадени, за да бъдат нарушавани.