Ливърпул купува играчи за по 10 млн. с намерение да ги продаде за 40!

Ливърпул похарчи почти 250 милиона паунда за трансфери и купуваше играчи по за 8-9-10 милиона с намерението да ги продаде за по 40.

Може би след време някой от тях ще се окажат по-скъпи, но за сега мераците на американските собственици на Ливърпул не се увенчават с финансови успехи.

Джон Хенри сигурно се чуди къде и какво се е объркало и защо играчите с шампионски манталитет, които Брендън Роджърс доведе за 250 милиона сега струват 25.

Но ние „очакваме“ с нетърпение обясненията на FSG и техните лакеи за провалите случващи се в Ливърпул, както и титлата Некс Сизън.

Това разбира се никога няма да се получи, докато божественият Брендо и прословутият му трансферен комитет обират резервите по света и се опитват да ги представят като играчи от топ класа.

Но за да се превърнат подобни намерения в реалност, се иска много по-добър мениджър, в противен случай ще продължим да слушаме лафове за отглеждане и развиване на таланти напудрени и напръскани с парфюм за светло бъдеще.

Най-добрите футболисти на Ливърпул ще продължават да напускат, като едва ли Стив Макманамън, Майкъл Оуен, Луис Суарес, Рахим Стърлинг и Джордан Айб ще са последните търсещи по-стойностни отбори с цел да спечелят трофей.

Ако трябва да бъдем честни, Европейската кампания на Ливърпул може да се опише само като тотален провал.

Една единствена победа с дузпа в последната минута и две равенства в най-слабата група на Шампионската лига и отпадането от Лига Европа е достойно за съжаление.

Представянето във Висшата лига е на отбор средняк, а провалите за двете местни купи допълват ясната картина на един несигурен отбор, преобладаващ от слаби играчи, лутащи се по терена.

След всяка загуба ще не залъгват с новини, снимки и видеа за реиновацията на Анфийлд, все едно е световна новина №1, това че ще сложат 2 реда седалки, макар хората да си построиха изцяло нови стадиони, без да раздуват до полуда темата. То май, само с мастилото и хартията, на което се изписа можеше да се вдигне нов стадион.  

Така, че очевидно светлото бъдеще на Ливърпул за американците включва превръщането на феновете в консуматори, а колкото те са по-близо интелектуално до техните рунтави праотци, толкова по-добре!

Ще ни показват чернобели кадри от славното минало, някой феновете ще се кефят, други ще псуват легендите от снимките, които са истинските виновници за славните времена на отбора, защото не са се казвали Хосе, Алберо, Луис, Лукас, Фернандо…….., които не са владели до съвършенство и прилагали по терена циркаджийки номера!

За фена на Ливърпул едно нещо със сигурност може да се твърди, че той не обича истината, защото тя го затруднява и тормози. Обича и да се присмива на останалите, като ги нарича балъци, защото е уверен, че само той я знае. Но това е нормално, след като си е завирал главата в задника дълги години и е вярвал на политически речи.

За да им е мирна главата пък, собствениците са избрали имитацията за свой идеал и започваш да се чудиш, дали наистина ако животни поемат управлението, няма да се справят по-добре.

Знаеш, че с вяра всичко се постига, но да се сдобиеш с тази вяра е трудно, особено когато са те лъгали години наред и си вярвал в всеобщото щастие и светло бъдеще.