Лудите истории на Нийл „Бръснача“ Ръдок

Нийл „Бръснач“ Ръдок издаде автобиографията си – „Светът според Бръснача„, където разказва доста интересни истории от лудата си 18-годишна кариера на футболист. В средата на деветдесетте години, Бръснача е част от Ливърпул, които носи прякора Срейс Бойс заради съмнително им поведение извън терена.

„………………Роби Уилямс напусна Take That, след като го убедих да се присъедини към Ливърпул в Марбея. Появи се на летището в Манчестър с футболен комплект в Порт Вейл и куфар под мишница.

По онова време на Take That не им беше позволено да правят нищо, така че идването му с нас беше нов невиждан живот за него. Много скоро след нашият пиянски празник, беше уволнен от групата…………….!“

„………………Веднъж пък ударих здрав тупаник на съотборника си Роби Фаулър на летище, след като ме беше ядосал по време на дългия полет……………..“

„………………Загубата на финала за Купата на Англия на Ливърпул от Манчестър Юнайтед с 1:0, през 1996 г. ще бъде завинаги свързвана с бежовите костюми на Армани, които носехме на Уембли.

След голът на Ерик Кантона му казах, че е най-добрите играчи, срещу които съм играл са Джанфранко Зола и Денис Бергкамп, защото тази загуба бе най-голямото разочарование в кариерата ми.

Участвах активно обаче в тренировъчната сесия по надпиване след мача. Бяхме наели Планета Холивуд и заедно със Стан Колимор се бяхме здраво нафиркали.

Покатерихме се на емблематичната статуя на Ерос на площад Пикадили (Мемориалният фонтан на Шафтсбъри) и облякохме Ангела със сакото на Армани. Дори сега, когато минавам покрай него си мисля: „Как, по дяволите, съм се покатирил там?……………………..“

„……………………Веднъж пък бях подтикван от съотборника си в Уест Хям – Йън Райт да ударя Шон Конъри, който твърдеше, че бившият агент 007 ми се подиграва. Все още не мога да си обясня, как съм се въздържал от физически сблъсък с Шон……………..“

„………………….Почти сложих край на кариерата на Алън Шиърър, преди да е започнала. Той се опита да скрие минибара от хотелската стая в банята, което ме ядоса. Обърнах го и навсякъде се пръснаха стъкла от бутилки, по които Шиърър стъпваше.

Чувах го как вика – спри и как назъбените бутилки се забиват в краката му. Два от пръстите му висяха наполовина прерязани и се държаха на кожата, а третият бе напълно отрязан.

Ние не знаехме какво да правим, тъй като всички бяха много пияни и добре че защитникът Стив Дейвис, беше достатъчно трезвен, за да го накараме да заведе Шиърър в болницата и да му спаси пръстите и кариерата му.

После се почувствах виновен, защото бе младо момче и мой съотборник. Но съм играл доста пъти срещу него, след този случай, когато ми се е искало да беше останал без пръсти!

Мисля, че Алън ми прости, защото има страхотно чувство за хумор. Не е толкова скучен на живо, колкото изглежда по телевизията…………….“

„……………….. По време на турне в Южна Африка с Ливърпул, дойде Нелсон Мандела. Не знаехме, че ще идва, но изведнъж вратата се отвори и Мандела влезе с всичките си телохранители.

След мача дойде отново и казва – отиваме на бара, така че всички се качихме и седнахме около него, за да изпием по няколко бири. Дори се обадих на майка ми и баща ми за да им кажа, че съм с Нелсън Мандела!

Не мога да си спомня какво си говорихме, но седяхме в бара с шибаният Мандела, в продължение на четири-пет часа………….“