Когато ритах още като дете си представях, че печеля трофеи, а не 4 място и класиране в Шампионската лига. Това е нещо което е вечно и което се обсъжда винаги.
Спомням си победата с 2:0 над Манчестър Юнайтед и разбира се как вкарах на Фабиен Бартез и усещането все още е невероятно усещане. Този момент ще остане с мен завинаги.
Всички в Ливърпул бяхме работели здраво толкова дълго време, за да стигнем да финала, така че мога да ви уверя, всеки играч помни финалите до края на живота си.
Сега се говори прекалено много за класиране в Шампионската лига и други подобни глупости, но това не е същото и никой няма да си спомни кой сезон си бил четвърти или трети.
Спомените и чувствата у играчите и феновете не са същите, защото се помни само когато спечелиш трофей. Това е нещото, което остава завинаги.
Натискът върху футболистите на Ливърпул винаги е голям. Много е просто, няма значение срещу кой се изправяш, трябва да спечелиш всеки мач.
Все пак това е финал на Уембли и всичко може да се случи, но колкото и изтъркано да звучи, нямам съмнения, че Ливърпул има шанс да спечели.