Бях изумен и изненадан, когато Карл Дарлоу хвана Садио Мане с двете ръце, че той не падна за дузпа, с която Ливърпул щеше да победи Нюкасъл. За подобно задържане, съдията би трябвало веднага да отсъди наказателен удар, но чернодрешковците надуват свирката само когато играчите се търкалят по земята.
Казвал съм го много пъти, но ще го повторя. Съдиите нямат нищо против и дори предпочитат футболистите да се търкалят по терена като панаирджийски мечки, за да ги улеснят при вземането на решение.
Случката със Садио Мане доказва, че е практически за рефера е невъзможно да даде дузпа, ако играча остане на краката си. Сега всички специалисти по студията ще коментират и водят дебати и всеки ще каже: „О, да, това беше дузпа“, но какво от това?
Мане дори не попита съдията, защо не му е дузпа, което ме изненада колко честен играч е. Да бъдеш хванат и дърпан с двете ръце от вратаря, за да не можеш да замахнеш и вкараш гол, като дори не се оплакваш, вайкаш и плачеш на съдията, заслужава големи похвали.
Трябва да аплодираме Мане за честността, защото сме се нагледали на „артисти“, които падат още преди да ги докоснат. Но съм сигурен, че Юрген Клоп си е мислил, че ако той падне, Ливърпул ще получи дузпа и щеше да спечели мача.