Всички говорят от няколко седмици, че кариерата на Анди Керъл в Ливърпул е към края си, но няма клуб инвестирал 35 милиона в нападател, който да го държи на пейкта.
Ако Брендън Роджърс не вижда фантазията в играча, тогава най-добре е да го продаде веднага, защото подобен футболист не заслужава да бъде закотвен на резервната скамейка.
При трансфера на Фабио Борини изглеждаше, че Роджърс вече е сигурен в продажбата на Анди Керъл, въпреки че той е много по-различен нападател, но ако трябва да бъда изцяло честен аз не съм гледал младият Италианец.
Спомням си преди няколко години, че изглеждаше малко ялов, но след като Роджърс работи с него в Суонси и Челси, той е очевидно се чувства по-добре.
Освен това предполагам, че Брендън мисли, че ще пасне на стила му на игра, но да дадеш 11 милиона за играч, който все още не е разкрил потенциала си на този етап, не е много умно.
Ливърпул смени твърде много играчи в последните 12-години и плати прекалено много милиони, така че сега се надяваме, Борини да не се превърне поредния италиански провал на Анфийлд.
Положението с Алберто Акуилани е обезпокоително, защото се вижда, че няма нито един италиански клуб, който дори да го иска под наем и просто изглежда ненужен за всеки футболен клуб – една прескъпа грешка.
Играч, който изглежда ще получи своя втори шанс в Ливърпул е Джо Коул. Той се завръща на Анфийлд, при нов мениджър и различни обстоятелства, след добър сезон във Франция.
Мисля, че Джо Коул е точно типичен играч за стила на Брендън Роджърс, който може да задържа топката. Надявам се сега да видим най-доброто от него на Анфийлд.
Пътуване до Северна Америка също така е важно за Брендън Роджърс и новия екип, да опознаят играчите на Ливърпул и това може да се окаже от решаващо значение, защото ще са на ясно с техните силни и слаби страни.
Той вече заяви, че в Ливърпул има изобилие от таланти, въпросът е дали ще съумее психически да ги подготви достатъчно, за своята футболна философия.