Жалко, че кариерата на Стивън Джерард приключи по толкова мизерен начин, но това ужасно 6:1 обобщава всичко през сезона.
Играхме ужасно, след като започнахме мача със седем централни полузащитника, но въпреки големият им брой бяхме надиграни тотално от халфовата линия на Стоук.
Любопитен факт е, че след мача, Роджърс беше изпратил Джордън Айб да говори с пресата, но очевидно в Ливърпул вече е нормално да се правят нещата без да се мисли.
Не знам какво може да каже един тийнейджър, след подобно шокиращо представяне, но на мен не ми изглежда правилно.
Може би тази загуба е като благословия, защото само си представете, ако бяхме спечелили последните си два мача от сезона, какво прикриване на истината щеше да бъде.
Сега поне хората обърнаха внимание и започнаха да се съмняват в Брендън Роджърс и футболистите за които похарчи 250 милиона паунда.
Роджърс просто обърка всичко каквото можеше да се обърка, но най-тревожното за мен е липсата на какъвто и да е характер в отбора.
Когато гониш лидери като Джейми Карагър, Стивън Джерард и си неспособен да задържиш Луис Суарес не може да очакваш нещо различно.
Сега в Ливърпул останаха само играчи, които трябва да бъдат изритани, но много от феновете ще бъдат щастливи ако сменим атакуващите си играчи.
Разбира се феновете са се примирили с факта, че най-добрите играчи избягват трансфер на Анфийлд и ще бъде така известно време.
Надявам през следващата кампания да гледаме вместо Марио Балотели, Фабио Борини, Рики Ламбърт и Яго Аспас – Кристиан Бентаке и Дани Ингс.
Така заедно с Дивок Ориги и Дани Стъридж ще имаме по-добри опции в атака, ако някога Брендън Роджърс реши, че Ливърпул може да играе и с нападател.