Не е нещо ново Ливърпул да губи от всички отбори над него във Висшата лига, но да играе толкова слабо, грозно и разочароващо не бяхме виждали отдавна.
Това ни върна в началото на кампанията, когато всеки ни надиграваше и допускахме много грешки в защита.
Алберто Морено и Коло Туре доказаха, че нямат място на терена и ако Симон Миньоле не беше във форма, като едното нищо можеше да бъдем в опасната зона.
Брендън Роджърс се направи на умен, казвайки че нямаме никакви шансове да завършим в топ четири, защото смята, че това ще намали напрежението върху играчите му.
Даниел Стъридж пък все още не може да докаже, че е по-добър от Рахим Стърлинг в атака и рекордните му голове от миналия сезон ще си останат върховото му постижение.
Що се отнася до другите нападатели, Марио Балотели е пълна загуба на време и пари, докато останалите които доведе Роджърс на Анфийлд - Фабио Борини и Яго Аспас дори не заслужават да се споменават.
Дори Ливърпул да не завърши в топ четири, едва ли ще е края на света, но със сигурност ще направи по-трудно привличането на класни играчи през лятото, които и без това не искат да чуят за трансфер на Анфийлд.
Преиграването ни с Блекбърн в ФА Къп се превръща в най-важният ни мач за сезона, но без Мартин Шкъртел, Стивън Джерард и Емре Джан напрежението се повишава неимоверно повече.
Всички погледи вече са насочени към Иууд Парк и не съм толкова сигурен, че мача ще е лесен, защото феновете на Блекбърн ще искат отбора им да победи.
Брендън Роджърс и всички играчи вероятно искат да стигнат до Уембли, но за целта им трябват победи над Блекбърн и Астън Вила, но смятам че имаме шанс да го постигнем.