Рахим Стърлинг продължава да прави грешка след грешка и вече е нежелан от феновете на Ливърпул. Подобни играчи, трябва бърза да се разкарат от клуба, защото който не е щастлив да играе за нас няма място на Анфийлд.

Ние като фенове искаме само играчи щастливи да носят екипа на Ливърпул и да показват, че са ангажирани с клуба.

Ако бях на мястото на Брендън Роджърс, щях да съм абсолютно бесен, защото единственото което прави е да затруднява допълнително работата му.

Разбира се собствениците са в правото си да искат колкото преценят, защото е техен играч, но все пак се надявам да замине за Сити, възможно най-бързо.

От подобни истории никой няма полза, а и се наслушахме на глупости, колко бил болен и какво не искал, но все пак решенията не ги вземам аз.

Ако трансфера не се състои, тогава Ливърпул ще мисли какво да прави с един от най-добрите си играчи, защото е млад и наистина има голям потенциал.

Все пак Рахим Стърлинг беше честен и каза на Брендън Роджърс каква е причината да желае толкова силно да напусне.

Предсезонното турне е важно за новите играчи като Джеймс Милнър, за да свикнат със съотборниците си.

Те ще са заедно денонощно и ще се опознаят много по-бързо, отколкото ако се виждат само на тренировъчното игрище, а това е важна част от процеса на изграждане на дух в отбора.

Джеймс Милнър е безкрайно мотивиран, а и всеки знае, че добро момче, който се разбира наистина прекрасно с всички.

Но и повечето футболисти, които Ливърпул привлече това лято са англоговорящи, което и много добре и също ще помогне за по-бързата им адаптация.

Не съм сигурен дали Роберто Фирмино разбира езика, но определено е бонус за нас, че е играл няколко години в Европа, а не идва директно от Южна Америка.

Разбира се никой не може за две минути да свикне с нова съблекалня, но който не си даде зор няма как се се справи, а много хора не разбират, че всяка съблекалня си има различна динамика.

Това е много важно, защото ако разчиташ да се разбираш с останалите, няма как да се получи само на терена.

На турнето ще има много мачове в кратки периоди и всеки ще получи игрови минути, но по-важното е, че играчите ще живеят заедно.

Не бях особено изненадан от новината, че Джордан Хендерсън е новият капитан на Ливърпул, защото заслужава да носи лентата.

Мога да кажа същото, че и Мартин Шкъртел щеше да се справи с тази роля, но аз не знам какво се случва в съблекалнята между съотборниците в момента.

Хендерсън е очевидно се харесва на всички и сред най-твърдите титуляри в отбора, а и прави много добри сезони, откакто облече екипа на Ливърпул.

Да, той не е Стивън Джерард, но кой може да се мери с него? Пожелавам големи успехи на Джордан и ще ми бъде интересно да гледам как се справя.

Преди да назначат Брендън Роджърс в Ливърпул, имаше четири – пет играча, които можеха да се справят с тежестта на капитанската лента. Сега са много малко.

Това е проблем, който Роджърс сам си създаде и мисля, че знае за липсата на характер у играчите, които купува, макар да твърди, че всички са с лидерски качества.

Аз не мисля, че има голямо значение кой е капитан, освен ако не е специален, като Стивън Джерард, а Джордан вече е лицето на клуба и водещ пример за останалите играчи.

Знае как да се държи пред медиите, а и нека не забравяме, че е много добър играч, който израства от ден на ден през последните години.

Имаше и мнения, че Джеймс Милнър може да бъде капитан, но той едва сега идва и ще има нужда от време преди да започне да показна качествата си.

Надявам се до края на трансферният прозорец да кажем сбогом на много от играчите, защото изглежда не успяха да се аклиматизирали към живота във Висшата лига.

Знам, че не е лесно да се справят чужденците, защото не е лесно да привикнеш към скоростта на английския футбол и винаги има доза хазарт при трансфер на играч без опит на острова.