Ливърпул влезе в сезон 2017/18 с много оптимизъм, след като успя да задържи Филипе Коутиньо и Юрген Клоп укрепи отбора си през лятото.
Похвали заслужават най-вече младите бекове – Андрю Робъртсън и Трент Александър-Арнолд, които изнесоха кампанията.
В началото и аз като много други се зачудих на критерия по който Клоп прави селекцията си. Купува играч, който с месеци не намира място в състава му. Помислих, че Ливърпул за пореден път е привлякъл аутсайдер.
Анди Робъртсън обаче вече повиши цената си поне пет пъти. Не си спомням негов лош мач откакто премина в Ливърпул и вече не съм притеснен за случващото се по фланга му.
Много хора свързани с футбола говореха, че е чудесен в атака, но в защита срещу най-добрите отбори, ще се провали. Но аз не съм много сигурен в твърденията им.
Качествата му в атака са изключителни и изглежда адски подходящ за стила на Юрген Клоп. За сега не съм виждал да не се справя с изискванията на мениджъра си.
Лорис Кариус също е сравнително неопитен, така че може би не бива да сме изненадани, че често допуска грешки, като тази вечер.
Опитът се трупа от успехи като този и мача тази вечер ще бъде безценен за младите ни играчи.
Както виждате вече никой дори не споменава Коутиньо. Дори опасенията, че Боби Фирмино ще се разстрои не се оправдаха и тай заигра блестящо.
Очаквам Ливърпул да изиграе добър мач срещу Реал Мадрид във финала на Шампионската лига на 26-ти май в Киев.
Въобще не обичам да сравнявам хората, но определено има много прилики между Юрген Клоп и Бил Шенкли. Германецът е много различен, но е като една съвременна версия на Шенкс.
Клоп като него може да накара хората да минат на негова страна, което е много умно. Но все пак да не се увличаме, защото не сме спечелили финала, а без трофеи няма начин да поставим двамата в едно изречение.