Мартин Кели: Радвам се, че напуснах Ливърпул!

Вероятно мача срещу Кристъл Палас през миналия сезон, бе най-лошото от времето ми в Ливърпул. След като допуснахме да ни изравнят от 3:0 до 3:3 бях опустошен и в съблекалнята след мача бе гробна тишина.

Работихме много, за да може да спечелим титлата с Ливърпул и до тогава имаше чувство на сплотеност в отбора, но след този резултат бяхме на ясно, че всичко свърши.

Кристъл Палак спука балона и Ливърпул се сгромоляса безславно на земята, но за мен остана като траен отпечатък прекрасната и вдъхновяваща атмосфера на Селхърст Парк  и това бе една от основните причини да приема офертата на Палас.

Преди този мач съм живял в заблудата, че подобна атмосфера може да се види единствено на Анфийлд или Гудисън Парк, докато не чух трибуните на Селхърст Парк и как феновете не спряха да подкрепят отбора си през цялото време.

Свикнах с живота в Лондон доста бързо и за първи път наистина се радвам на футбола. Радвам де че смених Ливърпул за Кристъл Палас, въпреки че мечтата ми винаги е била да играя на Анфийлд.

Все пак мечтата на всеки местен играч минал през академията на Ливърпул е да се наложи в първия тим, но в крайна сметка се оказа, че не е толкова трудно да напусна отбора.

На Анфийлд бях наистина разочарован, че съм резерва. Аз съм играч, който обича да играе, а не да получава заплатата си докато топли пейката и в Ливърпул всеки уикенд беше мъчение за мен.

Вече не съм дете, а мъж на 24 и разбрах, че трябва да напусна Ливърпул, за да играя редовно, като веднага след като агента ми ми каза, че няколко клуба се интересуват от мен, попитах кои са.

Разбрах, че колкото и да се напъвам да впечатля Брендън Роджърс е невъзможно, защото той обича да налага разни талибани, докато аз щях да играя само в срещите за купите.

След като разбрах, че Кристъл Палас има желание да ме привлече, казах ДА и се радвам, че го направих, защото ми дадоха шанса да играя елитен футбол всяка седмица, а това е от жизненоважно значение в края на краищата.

След пристигането на Брендън Роджърс в Ливърпул пропуснах последните две години и това да топля пейката на голям клуб не ме радваше особено, защото не съм зрител, а футболист.

Горд съм, че играх 62 мача за Ливърпул и сега имам опита от престоя си на Анфийлд, защото научих много неща, защото работих с добри мениджъри с най-добрите играчи в света и това ми помогна да бъда професионалист.

Надявам се Палас ще се възползват от моя опит, защото се радвам, че смених Ливърпул за толкова добър клуб.

Все още говоря често с Джордан Хендерсън и Джон Фланаган и знам, че ако се нуждая от съвети винаги мога да звънна на момчетата от Мелууд.

Знам, че мениджърът решава кой ще играе, но бих се радвал да играя срещу Ливърпул в неделя, въпреки че ще ми бъде странно да се изправя срещу любимия ми отбор.