Във футбола трябва да имаш много търпение, защото не знаеш кога ще ти се отвори шанс да играеш. На мен ми отне дълго време да се възстановя от контузията и да върна формата си и сега се чувствам силен физически.
Сега просто изчаквам да дойде моето време и да ми се отвори нов шанс да облека екипа на Ливърпул, като съм убеден, че ще го сграбча с двете ръце.
Вече се научих да се грижи добре за себе си, за да може тялото ми да се справя с високите изискванията на Висшата лига и умирам от желание да получа нова възможност.
Коляното ми вече е фантастично добре и върнах нужната ми скорост, но играх само няколко минути в турнира на Купата на Лигата, докато във Висшата лига знам, че е по-трудно.
Изиграх и няколко при резервите на ниво и във физически аспект съм добре, което е от жизненоважно значение, защото ми бе приятно да се върна.
Брендън Роджърс винаги казваше, че трябва да бъде сигурен, че контузията ми е отшумяла, но аз вече съм готов а не играя.
Мартин Шкъртел имаше подобен проблем през по-голямата част от миналия сезон, като предполагам, че и мен ме чака същото, но това няма нищо общо с контузията.
Беше добре, че получих няколко минути срещу Уест Хям, защото след контузията тренирам допълнително и се чувствам много по-остър отпреди.
Да върна нивото си ми отне малко повече време, отколкото се надявах, но след като Ливърпул няма мачове в Лига Европа или за Купите на Англия нямаше как да заиграя по-рано.
В Ливърпул е трудно да получиш титулярната фланелка, защото мениджъра избира само най-добрите, въпреки че аз работя здраво и се чувствам дори много по-техничен и по-остър отпреди.
Който и да попитайте след дългосрочна травма, ще ви каже, че е трудно да върне топ нивото си и е необходимо известно количество мачове, но аз вече съм готов да се боря за мястото си.
Мога да играя на четири поста в защитата на Ливърпул и когато Брендън Роджърс реши да ми даде шанс за изява съм готов да докажа, че заслужавам да нося екипа с Ливърбърда.