Мартин Шкъртел: Исках да бъда защитник

Като дете играех нападател на с течение на времето промених позицията си на терена и като тийнейджър станах полузащитник, но когато навърших 17 за първи път заиграх като защитник.

Треньорът попита, които може да замени един контузен съиграч и аз сметнах, че няма да ми е проблем. Справих се добре и победихме с 4-0 Португалия, така и останах на този пост.

Пробвах да играя като полузащитник за моя клуб и след два – три месеца попитах треньора, дали мога да играя като централен защитник, защото имах чувството, че там съм по-добър и той се съгласи.

Така, че вече съм централен бранител в продължение на 10 години, пет от тях в Ливърпул и съм играл срещу много трудни противници, като Тиери Анри, Дидие Дрогба, Уейн Рууни и Питър Крауч, което е много трудно.

Гледах много италиански футбол и любимият ми играч бе Роберто Баджо. Много го харесвах, защото бе различен от всички останали и просто бе уникален футболист. По-късно се възхищавах на Фабио Канаваро.

В Ливърпул съм вече близо пет години и срещу Юнайтед ще изиграя моя мач №200, като мога да кажа, че най-доброто усещане във футбола е, когато чуеш последния съдийски сигнал да си запазил чиста мрежа. Това означава, че съм си свършил добре работата.

За мен, обаче, победата е всичко и предпочитам да спечелим с 5-4 и играя зле, отколкото срещата да завърши 0:0 и да играя много добре.

Когато бях по-млад, мислех за всяка загуба по три – четири дни и анализирах какво и къде се е объркало, но сега се научих да забравям бързо и да мислим за следващия мач.