Машината за пари – Ливърпул?

Мениджърът на Ливърпул – Брендън Роджърс заяви, че едва ли тригодишният му контракт с Мърсисайдци ще бъде достатъчен да оправи бъркотията на своите предшественици и да постигне успехи във Висшата лига. Още преди започването на сезона разбрахме, че Роджърс може да говори заучени фрази от великите мениджъри на Ливърпул, спечелели слава за клуба.

Но сигурно и той е бил на ясно, че само с приказки няма как да спечели феновете на Анфийлд, защото образован човек няма да повярват и на една негова дума, без да покаже положителни резултати начело на Ливърпул, за сега резултатите не само не са положителни, клубът изживява най-тежкия период в историята си.

Може би Брендън Роджърс си мисли, че феновете на Ливърпул се тресат от кеф, като гладни маймуни пред чувал с банани от постоянните му приказки и сравнения с Барселона, испанския футбол, “абсолютно прекрасната игра”, след всяка загуба и равенство на отбора и виждания само от него растеж в Ливърпул, но можем да го уверим, че не е точно така.

Ливърпул в момента е значително по-слаб от миналия сезон благодарение на “трансферния гений” на Брендън Роджърс и прословутият му стил тики-така, който за него явно означава подавания настрани и назад, като отбора изглежда без облик, въпреки, че почти всеки ден чуваме, че вършил много и все тежка работа.

Изведнъж се заговори и за тежкото му наследство, което много наподобява на изказванията на един друг негов предшественик, на който все нещо и някой му пречеше и също проклинаше тежкото наследство оставено от Жерар Улие, дало му възможност да спечели Шампионската лига през 2005 година, с което още се бие в гърдите.

Стигна се до там, че започна масирана медийна пропаганда в подкрепа на Брендън Роджърс и сравнения с Крал Кени Далглиш, нещо което изглежда доста смешно в очите на всеки средно интелигентен човек, защото това е все едно да сравняваш Лед Зепелин с Азис за приноса им към Рок Музиката.

Да сравниш човек спечелил 9 титли на Англия, три пъти вдигал Купата на Европейските Шампиони, спечелил две куп на ФА и Купата на Лигата, с безименно начинаещо мениджърче, уволнявано от Уотфорд и Рединг поради провалите си е най-меко казано смешно.

Да сравняваш трансферите на човек довел в Ливърпул – Джон Барнс, Джон Олдридж, Питър Биърдсли, Джейми Реднап, Дийн Сондърс, Рей Хютън с човека довел на Анфийлд – Осалама Айди, Фабио Борини за 11 млн. и дал 11 милиона паунда за резерва на Реал под наем за 9 месеца е нелепо.

Сега слушаме човека сътворил „великите трансферни ходове“ прогонвайки играчите си от отбора да се оплаква от липса на играчи, опитвайки се също като Американските собственици на Ливърпул, да оневини тоталния си провал и нацапаният си с кафяво задник.

Чудно защо никой не се сети да попита Брендън Роджърс, как така прогони играч от класата на Анди Керъл и после се сети, че му липсва алтернатива в атака и с кой е мислил да го замести, при затворен трансферен прозорец? Или как така за пръв път в историята си Ливърпул не разполага с централен нападател?

На всичкото отгоре той повтаряше цяло лято ,че просто няма как да се случи така, че да даде играч, струващ 35 милиона под наем. Нека добавим и факта, че Ливърпул е спечелил всички мачове, в които са стартирали Анди Керъл, Луис Суарес и Стивън Джерард. В момента отбора е толкова зависим от Луис Суарес, че без уругваеца, Мърсисайдци щяха да бъдат на последно място с една точка от 10 мача.

Джон Хенри също много обича да говори за подкрепа към своя мениджър, за бъдещата визията на Ливърпул, за нови стадиони фантоми, за идващото светло бъдеще и какво иска да направи в клуба, но това е нищо друго освен знак, че всичко което се говори и обещава във ФК Ливърпул е граничещо с фарс.

И мечтата на феновете, че имат богат Американски собственик, който ще развържи кесията и ще настигнат останалите топ клубове за нула време, просто няма да се състои, защото американците се стремят да орежат бюджета на Ливърпул, за да остава повече за самите тях, а не да увеличат харчовете.

“Нашите амбиции не са Ливърпул да бъде в средата на класирането привличайки скъпи играчи, които ще играят на Анфийлд само няколко години, защото това не е Ливърпул Уей,” заяви Джон Хенри в писмото си към феновете, в което твърди и, че трансферния прозорец бил успешен за Ливърпул.

Атмосферата на Анфийлд започва да се обтяга от ден на ден все повече от всички празни обещания на  Хенри и Роджърс, за техните дългосрочни планове за превръщането на Ливърпул в отбора победител, защото това започва да звучи все по-кухо и надали нормален човек би им повярвал.

Нараства броя от фенове на Коп, които вече гледат на американските собственици и Брендън Роджърс, с все по-голямо недоверие, защото е трудно да повярваш на човек, който е изгонил по позорен начин легенда като Кени Далглиш и има наглостта да говори за “Ливърпул Уей”.

Защото фактите говорят, че Ливърпул в момента не е конкурентоспособен тим, който печели трофеи и по всичко изглежда, че се гледа на клуба от Анфийлд, не е само като на футболен клуб, а на предприятие за печелене на пари.

Главна цел на Джон Хенри и неговата “Fenway Sports Group”, е да завземе пазарите в Азия, Африка и Америка, очевидно виждащ, че в Европа и Англия, Ливърпул е достигнал максимума си, а и феновете на отбора там са малко по-образовани, следователно се залъгват по-трудно.

За тази му цел на Джон Хенри му трябваше послушен мениджър обичащ да разказва романтични приказки на феновете, но това просто ще си останат саги от битието на клуба и въпреки, че всички обичаме историята ни, просто в момента на Анфийлд има нужда от сериозни рокади, не само от приказки и истории за място в Шампионската лига.

Защото само бегъл поглед към наличните на Анфийлд футболисти, показва реалните амбициите на Ливърпул във Висшата в бъдеще, че той просто ще бъде машина за правени на пари.