ТРАНСФЕРИ
Евентуалното леко наказание на Мамаду Сако ще изпрати послание към останалите играчи, че допингът си заслужава риска. Би било доста наивно да се смята, че футболът няма допинг проблем и голяма грешка на управляващите да подминат случая.
Същото се случи след шестмесечното наказание на Коло Туре в Манчестър Сити през 2011 г., когато той съобщи, че взел погрешка от хапчетата за отслабване на жена си и макар да бе признат за виновен бе наказан минимално.
Играчите приемат това с потресаващо самодоволство, така че ако вторият тест на Мамаду Сако бъде потвърден във вторник и защитникът на Ливърпул не бъде наказан подобаващо посланието към останалите играчи е, че рискът си заслужава.
Малко вероятно е ФА да накаже Сако с максималното наказание от две години и той ще пропусне по-малко от 20 мача, а това просто ще накара повече играчи да прибягват до откровената измама.
Дори да глобят заловеният играч с 1 – 2 милиона паунда, това са едва 20 – 30% от годишната му заплата, така че няма разумен аргумент, той да се откаже от допинга, като всеки заловен ще продължава да твърди, че просто искал да изглежда по-добре по бански през лятото, без да иска е взел от хапчетата на жена си или просто ще се прави на невежа.
На нас не ни остава нищо друго освен да се наслушаме, нагледаме и начетем на изтърканите драми, а ла турски сериал, които по тертипа на „Дързост и Красота“ отказват да свършат, докато не измре актьорския състав.
Но дори и смъртта на главните герои не ще ги отърве от мъката наречена актьорска игра, а нас от вече втръсналото им присъствие. Тъй като в драмата ежедневно тънко ще се загатва – „убиха го, ама може и да се съживи“, както е в сериалите с адови изчадия.
СЛЕДВАЩ МАЧ
