Феновете на Ливърпул са виждали много корави мъже на Анфийлд през годините – но някои от най-добрите ни играчи бяха известни, освен с футболните си умение и със силата на духа си и това, че не отказват битка с противника. Ето своеобразен топ 10 на носилите екипа с Ливърбърда твърди играчи спечелили си биткаджийска слава на терена и любовта на феновете.

Рей Кенеди

(Ray Kennedy)

 №10: Рей Кенеди беше строг човек на терена с изграждане на боксьор, но със сигурност можеше и да сражава в битките. От едър централен нападател, той започна да играе по левия фланг и беше известен сред своите съотборници с това, че не е препоръчително да се бъзикаш с него.

Рони Уилън

(Ronnie Whelan)

№9: Рони Уилън направи своя дебют за Ливърпул през 1981 г. и затвърди статута си на непоколебим играч.

Като всеки човекът от Дъблин, той не се страхуваше да влиза в битки в своите 493 изяви за Мърсисайдци.

Джейми Карагър

(Jamie Carragher)

№8: Джейми Карагър ще живее дълго в съзнанието на феновете на Ливърпул с битките си срещу Милан в Истанбул. Изгарящата болка тогава не му попречи да спира вълните от набези на играчите на Милан и безспорно е един от най-яростните защитници играли за клуба. Кара никога не се е страхувал да жертва себе си в името на Ливърпул.

Стивън Джерард

(Steven Gerrard)

№7: Стивън Джерард показа, че е суров играч с голямо желание за игра още на 17.

Стиви Джи никога не е показвал страх, не се е крил от топката и не е отказвал битка със съперник.

Рон Йейтс

(Ron Yeats)

№6: Рон Йейтс – силен като вол човек скала. Той играе главна роля в първия отбор на Бил Шенкли и командва цялата защита на Ливърпул.

Всеки централен нападател е изпитвал страх да се изправи срещу него, защото е било неблагоразумно да се забъркваш с Рон Йейтс.

Стив МакМахон

(Steve McMahon)

№5: Стив МакМахон тормози като Териер опонентите си и е жесток като тигър в шпагатите, а войнствената му аура помогна на Ливърпул да запълни празнината, оставена от Греъм Сунес в средата на 80-те години.

Джими Кейс

(Jimmy Case)

№4: Джими Кейс също никога не е бягал от битка. На него винаги можеше да се разчита, че е в челните редици, когато се повиши темперамента на терена.

Мощният десен полузащитник е уважаван твърд играч, който може да се мери с най-грубите и твърди злодеи футболната игра.

Гери Бърн

(Gerry Byrne)

№3: Гери Бърн просто няма раван с показаната храброст с екипа на Ливърпул. Бърн става известен с това, че чупи ключицата в началните минути във финала през 1965 за ФА Къп и отказва да бъде сменен, като доиграва мача. Тих и скромен извън терена, той е твърд и безкомпромисен когато стъпи на зеления килим, а играта му е от жизненоважно значение за успехите на Ливърпул през шестдесетте години, заедно с головете на Роджър Хънт.

Томи Смит

(Tommy Smith)

2: Томи Смит не е никак чудно, че той получи прякора си – “Железният” на Анфийлд. Той си изгражда репутация със сплашващата си роля в защитата на Ливърпул и въпреки, че получава само веднъж червен картон през кариерата си няма играч радваш се да води битка с него.

Греъм Сунес

(Graeme Souness)

№1: Греъм Сунес е безмилостен, непоколебим и решителен да спечели всяка битка на всяка цена. Той не може да бъде смутен от нищо и не отказва битка, а противниковите играчи винаги се опитваха да избягат от възмездието, ако извършат фал срещу съотборниците му от Ливърпул.