Не е време за паника на Анфийлд

Защо феновете на Ливърпул не могат да разберат трудните задачи стоящи пред Кени Далглиш. Частичните освирквания и обидите по адрес на боса на мърсисайдци показва, че има нещо гнило в Кралство на Кени.

Дори да приемем, че тези които са дали пари за билети имат известно право на недоволство и коментират, останалите привърженици, едва ли имат право да съдят легенда от ранга на Далглиш.

Няма да изнасям лекция на феновете, но аз винаги съм мислил, че истинският фен стои зад отбора си и го подкрепя и в трудни времена.

Нелепо е ако всеки уикенд любимците ти не постигнат зрелищна победа, да обиждаш мениджърът на любимият си отбор или играчите, и надали така трябва да постъпва истинския привърженик.

Явно на доста хора им е непосилно да разберат, че екипът на Крал Кени наследи разбит отбор с огромни проблеми. Почти всяка статистика показва факта, че Далглиш в момента се справя много по-добре от предшествениците си Рой Ходжсън и Рафа Бенитес.

Той върши много повече работа от тях, отборът играе много по добре и статистиките говорят в негова подкрепа, но Кени има още много работа за вършене в Ливърпул, отколкото определени хора мислят или не искат да разберат.

Той много добре знае как се печелят трофеи за разлика от двамата преди него, защото го е правил нееднократно.

Ливърпул се нуждаеше от две – три години изграждане след тежките години на сътресения, за да се получи желания просперитет и да се възстанови след ерата на Хикс, Жилет и Бенитес.

През последните няколко години, Ливърпул губи най-добрите си играчи, и не успява да ги замени. В клуба беше пълна бъркотия до идването на Кени, и ще отнеме известно време и пари, за да се обърнат нещата тотално.

Морала сред феновете на Ливърпул, също достигна рекордно ниското ниво, както и играчите, които бяха водени на Анфийлд в последните 10 години, не отговарящи по класа на калибъра на клуба.

Рой Ходжсън също беше шокиран и бързо осъзна проблема и степента на разруха в клуба, след това частно призна, че е необходимо две – три годишен проект, за да може Ливърпул отново да са конкурентни на топ клубовете и беше прав.

Сега това, че клубът не води с 30 точки в класирането и не е главният претендент за титлата не е по вина на Кени Далглиш.

Той е Крал Кени, но не е чудотворец или магьосник. Ливърпул е далеч от отборите на Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Челси и няма как да ги настигне за една нощ.

Само ще напомня факта, че тук казах точно същото още преди началото на сезона. Това е сезон на прехода за Ливърпул, а не сезон за триумфи. Кени Далглиш много добре знае това.

Тази година той, ще прави малки стъпки за намаляване на разликата до топ отборите, но големият скок ще дойде само няколко години, след като наложи своите стилове и методи на работа и ако получи достатъчна финансова подкрепа, за да замени наследените от предшествениците си футболисти.

Винаги отнема време изграждането на даден клуб и дори милиардерите от Челси и Сити не успяха да доминират в първите си сезони, въпреки вложените милиони.

Затова и на Ливърпул е нужно време да се превърне в претендент за титлата. Надявам се поне да бъде в топ четири и да достигне до финалите за местните купи, а през следващия сезон да играем в Шампионската лига.

Нека не се забравя и, че Ливърпул играе без двамата си най-важни играчи Стивън Джерард и Джейми Карагър, а тяхното влияния в отбор е огромно и все още е невъзможно да бъдат замени.

Въпреки негативните емоции, картина не е толкова черна и фенове трябва да знаят, че Ливърпул върви нагоре и все още е рано за паника на Анфийлд.