Не толкова отдавна почти всеки водещ тим в Англия си имаше поне един корав, брутален тип. Такъв, който да плаши до смърт противниците със смесица от застрашително поведение, агресивност и от време на време някой изблик на неприкрито насилие.
Най-добрите представители на тази порода не бяха побъркани психари, които се разхождаха по терена и настъпваха хората по топките, макар че и това беше част от задълженията им.
Най-ефективните мъжкари умееха да отнемат майсторски топката и я подаваха отлично. Тяхната задача беше да разбиват атаките на съперника и да предпазват по-талантливите играчи в собствения тим от това да бъдат наритани до смърт от централните защитници на съперника.
В добрите стари времена работата им беше просто да наритат най-добрия играч на съперника, а когато отбора им спечели купата значеше, че са си свършили работата.
Томи Смит, които освен че не прощаваше в единоборствата, беше и страхотен подавач. Греъм Сунес пък беше може би най-талантливият сред бруталните футболисти, стъпвали някога на терена. Той беше уникален атакуващ халф, друг като него никога няма да видим.
В началото на 90-те години традицията на свирепите футболисти вече беше в упадък, но Нийл Ръдок от Ливърпул, все още пращаше хората в безсъзнание с лакти и ритници.
Бившият играч на Ливърпул Нийл Ръдок – Бръснача, който изигра 152 мача за Мърсисайдци и отбеляза 12 гола призна в ексклузивно интервю за списание Loaded, че би искал да поиграе срещу Кристиано Роналдо за да го срита един два пъти.
А съдейки по това как изнервяше до полуда Ерик Кантона, най-вероятно щеше да се случи същото и с Роналдо.
“Много обичах да сритвам Ерик Кантона, защото ми беше забавно. Той бе много добър футболист и ако играех честно срещу него щеше да ме унищожи.
“Не съм искал обаче да ритам Анди Коул, въпреки че му счупих двата крака през 1996 г. Но сега ако имах възможност щях да направя същото и с Кристиано Роналдо. Не съм сигурен обаче колко време ще ми отнеме да го настигна.”
„Жозе Моуриньо е човек, който винаги прави голяма реклама на Английския футбол и е единствения човек, който може да си позволи да предизвика Алекс Фъргюсън, като всеки сезон начело на Челси, беше брилянтен.”
„Футболисти в днешно време пазят режим по цяла седмица и не могат да се насладят парите си, както правихме ние на времето.“
“Сега не ходят по кръчми и клубове и имат режим на хранени, а на времето в Ливърпул който не пиеше нямаше място в отбора.”
“Всеки вторник трябваше да излизаме и да се разбиваме по кръчмите, като наричахме това сближаване на екипа, като дори и треньорите нямаха нищо против.“
„Ако някой някога ме види да се държа така разумно, по-добре ме застреляйте. Дали сме играли труден мач, след загуба или победа ние винаги бяхме на пиячка.“
“Проблемът на футболисти в момента е, че са твърде дисциплинирани, докато моето правило бе да не пия два дни преди всеки мач това беше всичко.“
“Сега дори не могат да празнуват Нова година и Коледа като хората, защото ги заключват по хотелите преди мач, а може би си отварят и Коледните подаръци на тренировките.”
„Предполагам, че когато се пенсионират, ще мечтаят да изживеят тийнейджърските си години отново.”
„Когато аз играех футбол майка ми никога не ме е гледала как играе, защото изпадаше в нервна криза, но тогава имаше счупени крака и счупени носове, но това бе част от играта.“
“В наши дни уж се цени техниката и бързината, докато коравият истински мъж на терена изглежда някакъв анахронизъм и всеки който си признае, че се радва на мъничко агресия във футбола, бива заклеймяван като пълен изрод.”
“Може би в началото на 21-и век обществото и футболът се стремят да бъдат много по-изтънчени и женствени и може би е по-приемливо да се симулира, отколкото да влизаш здраво в единоборства.”
“Все пак времената се менят, но не мисля че е за добро, защото ролята на коравите войни в днешния футбол на практика невъзможна, тъй като през годините всички видове единоборства бяха отлъчени от закона.”
“Днес реферите гонят всеки, който кихне твърде шумно да не говорим за такива, които вдигат яките си бедра на равнището на нечий врат. Къде се дянаха всички бруталните типове сега и се налага да гледаме лигав футбол,” завършва Нийл Ръдок – Бръснача.