Не получих травмата в идеално за мен време. Чувствах се прекрасно и започнах да навлизам във върхова форма след трансфера си в Ливърпул, така че ми беше много трудна да пропусна най-важните мачове от сезона.
Бях щастлив, че преминах в Ливърпул. Получавах нужното доверие и започнах да играя доста добре. Просто се радвах на футбола, докато в един миг всичко това изчезна.
Разбира се, никога не можеш да бъдеш сигурен в нищо, тъй като това е част от играта. Все пак останах позитивно настроен, въпреки че ми предстоеше тежка рехабилитация, през която трябваше да премина.
Да пропусна финалът на Шампионската лига обаче беше жестоко, още по-лошо беше, че Ливърпул загуби. Никога не бях изпитвал подобно нещо преди и го изживях много емоционално.
Аз не играх и изобщо не бях критикуван, но знаех колко много искаха трофея съиграчите ми, феновете, клубът и хората от града.
Когато получих контузията се надявах, че сме на път да сътворим нещо специално, така че това да си е заслужавало, но нещата не се развиха по правилния начин.
Все пак виждайки, че момчетата вложиха всичко да стигнем до този финал, бях много горд с тях. Жалко, че не Ливърпул не успя да триумфира.
Сега гледам Световното, подкрепяйки момчетата пред телевизора, но трябва да призная, че първата среща с Тунис беше трудна за гледане.
Винаги е така в момента, когато осъзнаеш каква чудесна възможност си имал да си там на терена. Но тези неща са част от футбола и се случват в живота, така че трябва да останеш позитивен.