Паоло Малдини бе един от най-добрите защитници за всички времена. В бляскавата си кариера игра само за Милан и в 902 мача спечели 26 трофея, от които 5 Европейски купи на Шампионите. Малдини покани Джейми Карагър в дома си, за даде едно от редките си интервюта, като в разговора между двамата ясно се вижда страстта им към футбола.

Кара: Минаха 10 години откакто се изправихме един срещу друг във финала на Шампионската лига в Истанбул. Сега обаче нещата са много различни и нашите два отбора не се борят за нищо. Боли ме да гледам Ливърпул в това състояние, ти как приемаш загубите на Милан?

Малдини: Лошо разбира се! В този отбор съм от 10-годишен и напуснах на 41. Милан не е просто отбор за мен, а част от живота ми и този на моето семейство. Сега също се чувствам тъжен, защото няма велики играчи. Днешните футболисти не осъзнават важността да носиш екипа на този отбор. От моите съотборници само Франко Барези е там и работи. В Милан в момента няма други от бившите играчи и това е много тъжно. В отбора имахме велика традиция да работят само наши кадри, а сега всичко е с главата надолу. Новото поколение не разбират историята на клуба и затова всичко е различно.

Кара: Смяташ ли, че можеш да помогнеш?

Малдини: Разбира се, бих се радвал ако получа възможност. Бих придал малко от моята страст на състава, както и опита, защото все пак едва ли играчите са толкова лоши. Просто се нуждаят от някой, който може да ги научи на правилните неща и да им даде посока, която да следват, но не мисля, че това ще се случи.

Кара: Когато бях малък, се радвах да гледам Милан на Ариго Саки и Фабио Капело по телевизията. Миналата седмица бях в Мадрид и се видях със Саки, като с него говорих за теб и влиянието ти върху Милан. А какво влияние оказа Саки върху теб?

Малдини: Беше ми много трудно, защото използваше луди методи в тренировките. При него се работеше много здраво, но не само физически, а и с ума си. Той ни караше да правим едни и същи неща отново и отново, особено защитници. Всеки едно и също, но ако сега се съберем с Франко Барези, Александро Костакурта и Маура Тасоти, все още можем да играем добре в защита. Саки и оставил силен отпечатък в главите ни и това беше една от тайните на успеха ни. Той помогна много на Милан да бъде на високо ниво, толкова дълго време. Аз спечелих първата си Шампионската лига през 1989 г., а последната 18 години по-късно. Но сега положението е срамно и жалко!

Кара: Някакви проблеми да си поговори за Истанбул?!

Малдини: Не разбира се! Само ще кажа, че не спах в продължение на три месеца след загубата от Ливърпул тогава.

Кара: Често ли те питат за загубата на Милан?

Малдини: Ако си гледал само първото полувреме на този мач, не можеш да си помислиш или представиш, че сме загубили. Но понякога играчите забравят, че на финал не се играе само едно полувреме. Последваха шест луди минути за Ливърпул, а след това Милан отново заигра силно и имахме шанс да вкараме много голове. Спомням си, че накрая дори Стивън Джерард играеше като защитник, а играчите на Ливърпул бяха физически отпаднали и едва ходеха.Не бихме могли да направим нещо по-добро, но веднага след като се върнахме в Милано феновете ни чакаха с крясъци: „Какво направихте?!“ Мисля, че Милан изигра най-добрия си финал срещу Ливърпул, може би с изключение на този през 1994 г. при победата с 4-0 над Барселона.

Кара: Можехте ли да повярвате колко лесно ни поведохте през първото полувреме с 3:0?

Малдини: Чух истории, че едва ли не сме празнували трофея на полувремето, което ти знаеш, че е невъзможно. Играчите си крещяхме един на друг, така че Анчелоти ни каза да млъкнем, защото поне за пет минути не искам да чува някой! Така че всички се успокоиха и мълчаха, чек след няколко минути заговорихме, колко добре сме се справили и да мислим за второто полувреме. Това беше всичко, което се случи в съблекалнята. Докато мълчахме си мислих, че Милан има голям шанс да спечели, но аз не съм казвал нищо на никой за това.

Кара: Когато водиш с 3:0 винаги е по-добре, отколкото когато губиш с този резултат. Не си ли мислеше за онова 4:0 над Барселона или може би, че ще ни биете с пет – шест гола разлика?

Малдини: Знаеш ли, през второто полувреме феновете на Ливърпул започнаха да пеят химна ви. Да не забравяме, че обикновено на стадиона те са 50/50, но в Истанбул бяха поне 75% Ливърпулци и само 25% фенове на Милан. Нашите фенове бяха продали билетите си на феновете на Ливърпул.

Кара: Вторият гола на Владимир Смицер ли бе повратната точка?

Малдини: Да, това промени много нещата на терена. Изведнъж, Ливърпул можеше да стигне до равенството. Но когато се стигна до 3:3, ние отново имахме много шансове да поведем, защото психологията на мача се промени. Може би вие си помислите, че има какво да губите.

Кара: Да кажеш нещо за играта на Стивън Джерард, който игра на три различни позиции?

Малдини: Все още помня лицето му и болката, която изпитваше при всяко схващане, но такова беше положението с всички. Той вложи всичко от себе си в мача и мога да кажа, че даде пример на останалите момчета как се играе със сърце.

Кара: Да, помня че ни беше трудно, дори когато празнувахме. Имам снимка как ме поздравяваш и стискаш ръката ми. Но дори след всичко, което си спечелил, помня че виждах реакции на тъга в лицето ти.

Малдини: Трябва да приемеш резултата, дори когато ти е тъжно. Но трябва да кажа, че Милан също имаше късмет, след две години в Атина. Спечелихме сладък реванш, въпреки че Ливърпул ни надигра през 2007-ма. Не играхме добре в този финал, но така беше през цялата година. В действителност, чек след четвъртфиналите започна да ни се получава играта. На финала направихме всичко възможно да загубим, но Рафа Бенитес беше оставил резерви добрите ви нападатели. Още едно поражение от Ливърпул на финал, би било истинска трагедия за нас, но все пак във футбола не можеш да си избираш опонента. Помня, че не бях играл три месеца преди травма в коляното. Не бях в състояние да играя на пълни обороти и Карло Анчелоти го знаеше, така че взимах много болкоуспокояващи през тези три месеца! И най-смешно е, че не си спомням много за този мач. Помня само как вдигах купата. Партито продължи 36 часа, а след като свърши, тръгнах директно за Белгия, за да ме оперира хирурга. Започнах да си спомням 24 часа след упойката. Сякаш съм бил в анестезия за три месеца. Мислих си дали съм спечелил Купата на Европейските Шампиони. Десет секунди по-късно се сетих, че спечелихме!

Кара: Аз пък никога така и не изгледах мача. Когато губя, никога не гледам запис.Но това бе твоя осми финал и пети трофей. Кой е най-ценен за теб?

Малдини: Първият срещу Стяуа е най-специален, защото е първи. Играхме в Барселона пред 90 000 фена на Милан. Беше като за теб в Истанбул – страхотно. но и финала в който победихме Барселона с 4:0, също беше много добър.

Кара: Коя е най-добрият отбор на Милан, в който си играл? През 1989 с Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Рийкард, или този след пет години?

Малдини: Всичко започна със Саки, когато купи тримата холандци, но когато Капело пое отбора имахме велики играчи. От 1991 до 94-та, може би е най-добрият отбор на Милан. Всяка година купувахме топ играч. Имахме Гулит, Тасоти, Ван Бастен, Масаро, Папен, Бобан, Савичевич, просто бяхме над всички.

Кара: Ван Бастен ли е най-добрия ти съотборник?

Малдини: Да, вкарваше с десен и ляв крак, с глава и беше много силен и бърз. Можеше не само да вкарва голове, но и да подава. Мисля, че беше най-добрият. Много жалко, че трябваше да се откаже едва на 28.

Кара: А кой е най-добрия защитник? Барези ли?

Малдини: Точно така, Барези беше специален. Беше нисък и слаб, но толкова силен. Можеше да скача високо и начинът му на игра е пример за всички. Не беше велик оратор, но играта и тренировките му са за пример на всеки футболист. За мен, той е модел за подражание. Но също така беше много, много добър с топката. Трудно ми е да се сетя за по-добър и бърз защитник.

Кара: Когато бях малък, децата играещи в защита искаха да бъдат като Франко Барези. Но какво мислиш за стандартите на защитниците в момента?

Малдини: Просто в момента няма защитници. Един добър защитник струва на пазара много повече от един нападател, защото знае какво се случва. Ще дам за пример позицията на бековете в Ливърпул. Независимо дали ляв или десен, за тях се съди само по това какво правят с топката в атака. Те не мислят и не разбират какво да правят в защита. Просто гледат какво се случва, когато противника напада. Аз знам, че най-трудната част от играта е защитата, защото със Саки всеки играч се връщаше да ни помага. Но всеки знае, че ние в Италия имахме велики традиция в защита. Сега вече нямаме, но не знам защо!

Кара: Имал ли си шанс да играеш в Англия и съжаляваш ли, че си пропуснал да риташ във Висшата лига?

Малдини: Да имах оферта от Манчестър Юнайтед, но дори не говорих с тях директно. Виали ми се обади да ме пита дали искам през 1996 г. Имах оферта и от Арсенал, но също никога не съм говорил с тях директно, защото не съм мислил да напускам Милано. Виали ми беше приятел и ме накара да помисля, защото имах проблеми тогава, но мислех един ден и казах не.

Кара: Но имаше шанс да станеш треньор на Челси.

Малдини: Да офертата дойде само седмица след последния ми мач за Милан, но все още не бях готов. Не исках да местя семейството си в Лондон. Говорих с г-н Абрамович и Рей Уилкинс, с който бях играл  в Милан, но не се реших да приема.

Кара: Какво мислиш за футбола в Англия? И кога ще дойде времето, когато италианските клубове ще доминират като през 90-те?

Малдини: Мисля, че все още физическите отборите в Англия доминират. Разбира се имате отбори като Манчестър Сити и Ливърпул, които се опитват да играят с топката, но това не ги води до никъде. Във Висшата лига имате страхотни играчи. Има и такива като Меси, които също са страхотни, но не могат да играят там, защото първенството е прекалено физически силно за тях. Колкото до италианските клубове, ще им отнеме време и пари да се завърнат на върха. Имаме ужасни стадиони и проблеми с насилието на феновете. Семействата с децата вече не ходят по стадионите. Милан се опитва да изгради нов стадион, но аз не знам дали ще се случи. Говори се за стадион по-малък от 45 000, но ако искат да се върнем на топ ниво, имаме нужда поне от 60 000. Сан Сиро е красив, но много стар.

Кара: Предполагам би искал да видиш възраждането на Милан, както аз  Ливърпул.

Малдини: Да силно го искам, тъй като нашите исторически съперничества с Реал, Барселона, Ливърпул ми липсват. Хубаво е да бъдем на тяхното ниво и да играем помежду си, защото сме отбори с велика история. Тъжно е да гледам мъките в момента. Не ми харесва това което виждам, че предстои, наистина не ми харесва. Все още хода на повечето мачове на Милан с приятели, защото обичам футбола. Но там не ме искат на работа и това ми липсва. Предполагам и ти така се чувстваш спрямо Ливърпул.