Питър Крауч: Ливърпул започва нова златна ера

Във футбола често се чуват думите не се връщай назад, само защото се предполага, че нещата няма да бъдат добри, колкото първия път. Носталгичното ми пътуване до Анфийлд обаче показа нещо друго.

Като човек с опит в трансферите между няколко клуба, мога да кажа със сигурност, че завръщането ми в Ливърпул бе едно от най-добрите решения, след края на кариерата ми.

Имах възможността да интервюирам Юрген Клоп, ще видите интервюто преди мача с Уотфорд и се надявам да ви е приятно поне колкото на мен.

Беше освежаващо да почукам на вратата на мениджъра на Мелууд и да бъде посрещнат с усмивка, защото когато бях играч на Ливърпул, когато влизах в този офис, получавах намръщена физиономия или караница от Рафа Бенитес.

При Юрген Клоп го нямаше това. Той определено е по-забавен от Рафа. Дискусията с него беше оживена и завладяваща. Също като човекът, която виждате на екраните си.

Начинът по който издърпа Ливърпул нагоре, през последните четири години, е забележителен. Явно и той обича живота си в клуба, тъй като удължи договора си до 2024 година.

За мен беше удоволствие да се върна на Мелууд и да говоря с него, но получих и бонус. За последен път бях там – юли 2008 г., за да събера багажа си.

Беше тъжен ден, тъй като трябваше да се сбогувам с хората от клуба, а аз много обичах Ливърпул и не бързах да си тръгвам.

Видях и някои познати лица, но Мелууд се променил доста. Медицинските зони и съоръжения за играчите са доста модерни, но все пак усещате великата клубна история, още щом влезеш през вратата.

През следващото лято Ливърпул ще се премести на новият тренировъчен комплекс в Къркби, така че Академията и първият отбор ще бъдат заедно, а това е знак за напредък.

Клубът и в момента се справя много добре, но те мислят как да останат начело на голямата игра. Аз обаче се натъжих, когато се напусках Мелууд.

Мислех си за неща по мое време и видях снимка на покойния Рони Моран на стената. Рони беше институция в Ливърпул. Тръгнал е като играч и е стигнал до ръководител.

Виждахме се с него всяка сутрин. Той влизаше при нас, за да поговорим и излизаше да се разхожда наоколо, за да се поддържа във форма.

Мъдростите, която ми беше предал с историите си, никога няма да ги забравя. Така че ме гонеше носталгията на тръгване.

Това можеше да бъде последното ми посещение тук, но беше много хубаво, че успях да се върна отново.

Единственото нещо, което ми беше повече от ясно е, че сме в началото на нова златна ера за Ливърпул.

Може би ще защитят трофея си от Шампионската лига или ще спечелят Висшата лига, но тогава трябва да изградят статуя на Юрген Клоп, няма значение, че ще бъда в новата тренировъчна база.

Да постигнеш нещо подобно в съвременната футболна епоха е невероятно и би го поставило редом да най-великите мениджъри на клуба.

Мисля си, че Ливърпул е фаворит за спечелването на Шампионската лига, но виждам голяма заплаха в лицето на ПСЖ. Гледах мача им с Галатасарай и победиха с такава лекота, че чак ми направи впечатление.

Знам, че турците няма нищо общо с големите отбори от Европа, но в играта на ПСЖ имаше нещо внушаващо. Вкарват голове без проблеми и имат прекрасна защита и халфова линия.

Също така там разговарях с Майк Гордън и Майкъл Едуардс, които вършат прекрасна работа в Ливърпул. Впечатляващо е. Познавам Майкъл много добре още от Портсмут и знам, че той се занимава с всичко, освен треньорство.

Впечатляващ човек и прекрасен приятел, който потвърди, че Юрген Клоп не залага на играчи, които не са готови за футбола във Висшата лига. Анди Робъртсън и Наби Кейта са чудесен пример за това, че Клоп не се втурна да ги налага в отбора.