Питър Крауч: Няма по-голям мач от Ливърпул – Ман.Юнайтед

Имам белега от мача в петия кръг от ФА Къп, в който вкарах победното попадение. Всеки път, когато се погледна в огледалото, виждам този белег над лявото си око, който ме кара да се усмихвам, защото това бе един от най-хубавите дни в живота ми.

През 2006 г. Неманя Видич ме удари по главата в мача на Анфийлд, след като изтърва топката. Имах нужда от доста шевове, но 18’ осъзнах напълно заряда от тази конкретна среща, защото тогава вкарах гол, за който феновете и до днес ме спират по улиците да говорят с мен.

Няма по-голям мач от дербито Ливърпул – Манчестър Юнайтед и не случайно Юрген Клоп каза миналата седмица, че тази среща се наблюдава от всички по света. За съжаление Олд Трафорд ще остане празен в неделя. Знам добре колко свирепа е атмосфера там.

Гледах гола си преди няколко дни по ВВС и шумът, който се чува от Анфийлд, накара косата ми да настръхне. За да обясня защо този мач е толкова специален, трябва да ви разкажа и предисторията.

През януари играхме с Юнайтед на Олд Трафорд, където контролирахме изцяло играта и бяхме направили достатъчно, за да спечелим, но Рио Фердинанд вкара единствения гол.

Загубата беше отвратителна, но най-много ме подразни радостта на Гари Невил, който препускаше по терена и дразнеше нашите фенове. Вече бях седнал на пейката и имах чувството, че празнува победата пред мен.

Това беше третата загуба в четири мача за Рафа Бенитес от Юнайтед и когато жребият ни прати срещу тях във ФА Къп, се поздравихме че имаме нова възможност да ги победим.

Колкото и да не харесах циркаджийските номера на Невил, който навираше радостта в лицата ни, това ме накара да осъзная, какво означава това съперничество. Израснал съм в Лондон и до тогава не оценявах в какво съм замесен.

Ливърпул навлезе в ритъм, докато пътищата ни с Юнайтед отново се пресякоха. Победихме Арсенал с 1:0 четири дни по-рано с късен гол на Луис Гарсия и си спомням как Рафа ме избра сред титуляррите, тъй като не бях вкарвал гол от девет мача.

Какъв по-добър повод да се върна на терена от това дерби! Шумът направо ни удари, докато излизахме по стълбите от тунела. Беше безумно шумно от омраза, страст и желание. Просто феновете и на двата тима се страхуваха отборът им да не отпадне от турнира.

Рафа и сър Алекс пуснаха най-добрите си футболисти. Казвам това да не си помислите, че са играли с резервите. Титуляри бяха Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, Рууд ван Нистелрой……….. Статуса ти на звезда обаче е без значение, когато излезеш срещу Юнайтед.

Ливърпул започна добре, Стив Финън направи прекрасно центриране, Видич беше надигран от Хари Кюъл, а аз получих топка, която Едвин ван дер Сар можа само да избута към гредата. Просто няма подобно усещане.

Феновете на Юнайтед бяха зад вратата на Ван дер Сар, затова се втурнах встрани. Финан, Стив Джерард и Джон Арне Рийзе скочиха върху мен, както и един невъзбуден фен на Ливърпул, който беше прескочил преградите.

Трябваше да водим здрава битка, за да удържим гола преднина, но имахме силна защитна четворка – Финан и Рийзе по двата бека и Джейми Карагър и Сами Хийпия в центъра, така че не им дадохме възможност.

Когато се прибрах у дома, заварих бащата на съпругата ми Аби – Джеф. Той беше виждал Ливърпул да печели всичко и винаги беше доста резервиран, но не и този път. Сияеше от радост, че сме изхвърлели Манчестър от ФА Къп.

Каза ми, че за първи път от 85 години, Ливърпул за първи път ги изхвърля от турнира и това е много важен момент за клуба. След това стигнахме до финала, в който победихме Уест Хям. Бяха щастливи времена.

Когато този сезон жребият прати Ливърпул срещу Юнайтед, телефонът ми веднага загря, тъй като започнаха да звънят приятели обезумели от радост. Очаквам в неделя всички играчи да се чувстват като мен преди 15 години и да победим. Пълен или празен стадион няма значение, защото това е мач, който ражда легенди.