Плановете на Лорис Кариус в Ливърпул

Не мисля, че имаме сходни характери с Юрген Клоп. Говорих няколко пъти с него още когато пристигнах в Ливърпул и той ми разказа всичко за клуба и първите му преживявания.

Според него тук е много по-различно от Германия, но се радваше за времето прекарано на Анфийлд. Почувствах се много добре и разбрах, че това е мениджърът, който наистина може да ме развие като играч.

Повярвах в плановете му за възхода на Ливърпул и се убедих, че това е клубът, в който мога да направя следващата стъпка, защото двамата решихме, че в крайна сметка искаме да спечелим титлата.

За да осъществим амбициите си, си казахме, че трябва да работим здраво всеки ден, защото само така можем да станем част от славната клубно история.

Когато не успях да се реализирам в Ман.Сити, не бях притеснен изобщо. Просто реших да напусна, защото исках да играя редовно. Так се случи, че Майнц ми дадоха шанс да стана част от първия отбор.

Имах млад треньор, който повярва в мен, докато в Сити нищо с бъдещето ми не беше ясно. Все пак тогава пазеше националния вратар на Англия и трябваше да чакам твърде дълго, за да получа шанс за изява.

Станах на 18 и планът ми беше да направя крачка назад, вместо да чакам неопределено време. Така изиграх около 100 мача от Бундеслигата, преди да бъда забелязан от голям клуб като Ливърпул.

Общо взето съм щастлив, че плановете ми се сбъднаха, защото не само играя в най-силната лига, но и съм в правилния клуб. И в Германия бях щастлив, но да си във Висшата лига в клуб като Ливърпул, просто не е за изтърване.

По-скоро ми хареса идеята да бъда част от велик клуб, отколкото Премиършип. Просто това е един от най-страхотните клубове в света, със славна история и много традиции.

Счупих си ръката още с пристигането си, което беше може би във възможно най-лошия момент. Но във футбола се случват подобни неща. Това е част от професията на професионалните футболисти.

Може да живееш като в приказка, може и да не се получат нещата добре. Но преживяното негативните емоции от преживяното ме направиха по-силен психически.

Вратарите, трябва да имат търпение  и да са готови да изчакат. Щастлив съм, че съм търпелив, защото мечтата ми да бъда №1 се превърна в реалност.

Надявах се това да се случи и бях сигурен съм, че мога да се справя. Все пак съм само на 24, но всеки вратар на тази възраст е още млад. Имам време да напредна и да подобря играта си.

Мисля, че мога да го направя и работя всеки ден над това. Редовното участие в мачове също помага много, тъй като не можеш да сравняваш тренировката с реалната обстановка.