Пол Уолш: Новите нападатели на Ливърпул, трябва да имат психика

Всичко във футбола е въпрос на манталитет. Когато аз пристигнах в Ливърпул не бях уплашен, а се наслаждавах на шанса да спечеля място в първия отбор.

Не забравяйте, че тогава в състава бяха двама от най-добрите нападатели в света – Йън Ръш и Кени Далглиш. Кени може би беше в края на кариерата си, но все още бе сред най-добрите, защото беше топ играч.

Ако новите момчета покажат страх и завършат няколко мача без гол, може да се окаже голям проблем, защото три мача без гол, може да станат осем или десет.

Ако вярват в себе си, трябва да продължават да играят без да се страхуват, докато получат шанса да отбележат. Бих им дал съвет, да бъдат психически силни и вярват в себе си.

Няма нужда да мислят през цялото време, че играят в топ клуб като Ливърпул, защото съм сигурен, че ще се изправят пред доста проблеми.

Кристиан Бентаке когато игра за Астън Вила се е изправял срещу много компактни защити, но не мога да гадая, дали ще се справи добре на Анфийлд.

Нямам наблюдения върху играта на Дивок Ориги, но той може да се окаже изненада, докато за Дани Ингс въобще не съм сигурен колко и дали ще играе.

Предполагам, че след завръщането на Даниел Стъридж, ще бъде пренебрегнат напълно, но каквото и да се случи със сигурност ще е по-добър от Марио Балотели.

Неговият трансфер, както и на онзи Яго Аспас са тотална катастрофа, а Брендън Роджърс се нуждае от нападатели, които бележат, за да запази работата си.

Миналия сезон беше меко казано – пълен провал и всичко това идва от грешните трансферни решения на Роджърс. Така че това не трябва да се повтаря, ако иска да бъде на Анфийлд и след Коледа.

Мен ме доведе в Ливърпул Джо Фейгън, но след Хейзъл, той напусна и начело на тима застана Кени Далглиш, който промени динамиката на играта ни.

Той не промени стратегията на отбора, но ако Джо беше останал искрено вярвам, че нямаше да имам само 112 срещи с екипа на Ливърпул и само 37 гола.

През 1986-та, Ливърпул спечели дубъл и много хора забравят, че аз играх най-много през този сезон. След това получих лоша контузия срещу Манчестър Юнайтед и пропуснах остатъка на сезона.

Сега всички си спомнят емблематичния гол на Кени срещу Челси, който ни донесе титлата, но аз бях избран в отбора на годината, докато Кени не бе там.

Все пак когато погледнете колко трофея е донесъл на клуба Кени Далглиш, никой не може да оспори методите му на работа, дори да бяха малко нетрадиционни. Може би, точно това бе тайната на успеха му.