Легендарният защитник на Ливърпул Гари Бърн, който е световен шампион с Англия от 1966 година почина на 77-годишна възраст. Новината за кончината му бе съобщена в официалният сайт на от тима от Анфийлд, за който защитникът изигра 333 мача.

Рожбата на Академията – Бърн прекара 12 години в редиците на мърсисайдци, като бе пример за постоянство на левия бек под ръководството на Билл Шенкли.

Доказателство за популярността на Крънч сред феновете бе, че над 40 000 бяха препълнели Анфийлд в неговия прощален мач през 1970-та, след като спечели две титли с Ливърпул.

Най-вече Бърн ще се помни с успеха във финала за ФА Къп през 1965-та, когато изигра цялата среща със счупена ключица в седмата минута, след сблъсък с Боби Колинс от Лийдс.

Гери Бърн е роден в Ливърпул на 29 август 1938 г. и се присъединява към академията на 15-години. Справя се достатъчно добре, за да получи професионален договор на 17 и започва да печели по 12 паунда на седмица през сезона и 8 паунда през летните месеци.

Пристигането на Бил Шенкли на Анфийлд и неговият героизъм го трансформира в една истинска легенда на Ливърпул, която оказва трайно въздействие върху футбола.

Ето мнението на някой от клубните легенди за един истински Ливърпулец:

Боб Пейсли:

„След толкова години тренировки се научих да разпознавам добрите играчи от тези които просто се мислят за такива.“

„Гари изигра 38 мача през сезона, като винаги показваше класа. На финала през 1965 още след жестокият сблъсък с Колинс в седмата минута, разбрах че се е случило най-лошото.“

„Приближих се до него докато лежеше на терена и нямах нужда от много време да разбера, че е е счупил си ключица.“

„Първата ми реакция бе да помахам към пейката за носилката, но тогава Гари ме погледна и каза:“Не казвай на никого!“

„Настояваше да остане на терена и доигра оставащите 87 минути, както и половин час от допълнителното време.“

„Готов съм да се закълна, че нито един от Лийдс Юнайтед нямаше представа, че той играе със счупена ключица.“

Бил Шенкли:

„Гери Бърн е най-добрият професионалист, с който съм работил. Той не ходеше наперен, не вкарваше голове, но беше трудно да го преодолееш, защото даваше всичко от себе си.“

„Просто беше от играчите които ти дават всичко, от което имаш нужда, дори и повече. Беше много честен човек, която е сред най-важните му качества.“

„Гари беше истински ливърпулец, които не можеше да погледне Скаузърите в лицето, след мач в който не е дал всичко от себе си през всичките 90 минути.“

„Беше тих и сдържан в съблекалнята и никога не говореше много, но малко са играчите на Ливърпул, които са носели клубния екип с такава гордост и изнасяше спектакли на смелост.“

„Почувствах загубата му, когато се отказа, защото си пролича, че в Ливърпул липсва нещо специално.“

Йън Калахан:

„Гари Бърн страдаше от Алцхаймер и почина в старчески дом в Рексъм, но всеки който се е изправял срещу него на терена, ще го помни като един от най-железните мъже.

Днес много се говори за твърди играчи, но това, което направи той във финала през 1965-та беше невероятно. Счупи ключицата си в седмата минута на мача и доигра срещата и допълнително време, като дори подаде головия пас на Роджър Хънт за първия гол.“

Сега едва ли ще намерите играч, който маже да играе почти два часа със счупена ключица и не случайно след мача Бил Шенкли каза, че Гари Бърн е трябвало да получи всичките 11 медала.“

„Бил Шенкли често казваше за Гери, че е един от най-добрите играчи, с които е разполагал и това наистина беше така.“

„Гари Бърн изигра два мача за Англия на Световното през 1966-та, но получи своя златен медал чак през ​​2009 година.

„Макар да беше сред най-твърдите защитници за 12 години с екипа на Ливърпул и 333 мача нито веднъж не бе гонен през кариера си на Анфийлд.“

„Просто беше страхотен играч и с двата крака без съмнение. Можеше да играе ляв или десен бек, без никакъв проблем.“

„Беше първият ми съквартирант в Ливърпул и останахме доста близки за цял живот. За последен път го видях преди няколко месеца.“

Джон Олдридж:

„Имах честта да да познавам Гери Бърн и мога да кажа, че беше истинска легенда на Ливърпул. Абсолютен джентълмен.“

„Знам, че от известно време не е добре, но все пак новината за кончината му е доста голам шок за мен, защото беше прекрасен човек.“

„Гари винаги ще си остане важна част от отбора на Бил Шенкли, който гледах, когато започнах да ходя на мачове на Ливърпул в средата на 60-те години.“

„Бил Шенкли го описа като най-железният човек във футбола, въпреки присъствието на Томи Смит, защото беше безстрашен защитник.“

„Сигурен съм, че Ливърпул ще почете достойно човека, който е дал толкова много за клуба.“

„Не знам дали сте наясно какво е да играеш повече от 90 минути и продълженията с счупена ключица, като прикриваш болката от контузията, като направи той.“

„Това е просто невероятно и трябва да накара ФА и феновете гледащи футбол да се замислят по въпроса през какво преминаваха истинските футболисти преди време, докато сега се радват на разни имитиращи травми играчи.“

„В същото време Гари беше страшно скромен и когато го попитах как е издържал да играе във финала, той просто каза: „Не беше чак толкова голяма работа. Просто тогава така се случи.“ Той дори не искаше никой да го хвали или потупва по гърба за това.“