Легендата на Ливърпул Питър Биърдсли, който с право е считан за един от най-великите играчи играли на Анфийлд, бе изключителен и вдъхновяваща сила за Мърсисайдци, който изигра ключова роля през сезон 1987/88 в отбора на Кени Далглиш.
Биърдсли бетонира мястото си в пантеона на великите на Анфийлд, няколко години след пристигането си и се класира деветнадесети в 100-те играча разтърсили КОП.
За да се види колко значимо е постижението му е нужно да се отбележи само, че той е пред Фил Нийл, Шаби Алонсо, Йън Сейнт Джон, Фил Томпсън и Тери Макдермът.
С течение на времето спомените от тази епоха за много хора избледняват, така че и това не е дало повод лесно да се забрави Питър Биърдсли и постиженията му на Анфийлд.
След трансфера си от Нюкясъл в Ливърпул за рекордните 1,9 милиона паунда, първоначално широко разпространено бе мнението, че Биърдсли не е човека за Ливърпул, който заслужава да носи легендарния номер седем на Крал Кени.
Всички, които се съмняваха в Питър Биърдсли тогава имаха причина. Той имаше само четири гола до Нова година е не отговаряше по никакъв начин на инвестицията, дори самият Биърдсли си е задавал въпроса дали е достатъчно добър за Ливърпул.
„През първия си полусезон в Ливърпул не можех дори да оцеля врата, през повечето време и това е много труден момент за мен лично, защото отборът по това време бе във фокуса на всички медии. Нещо подобно се наблюдава и днес, но следващия сезон ще бъде много по-добър”.
До края на дебютния си сезон, Биърдсли вкара 18 гола и бе номиниран за играч на годината (наградата, която бе спечелена от съотборникът му Джон Барнс), а Ливърпул спечели титлата със стил.
През сезона Питър Биърдсли се утвърди като ключов играч за Ливърпул и тези фенове, които най-много се съмняваха в него, вече наблюдаваха играта му с удоволствие.
Всичко написано до тук е бегъл опит даващ представа за трансферната политика на Крал Кени и новите попълнения в Ливърпул.
Подобно на първият си период на Анфийлд той закупи трима – Анди Керъл, Джордан Хендерсън и Стюърт Даунинг, които за сега не показват притежаващата от тях класа за Мърсисайдци.
И вероятно триото си задава същите въпроси, като Питър Биърдсли и се чудят, дали са достатъчно добри за да играят в един от най-големите клубове в света.
Анди Керъл е с най-дълъг стаж, но предвид контузиите му има значително по-малко мачове за Ливърпул и е трудно да бъде съден все още, както е и твърде рано да бъде отписван или обявен за трансферен провал.
Изминали са само три месеца от футболния сезон. Ливърпул е в процес на изграждане на нов отбор е все още е в началните етапи от тази фаза.
Критиците на Керъл, Даунинг и Хендерсън може би имат известно основание за това, но на подобен натиск беше поставен и Питър Биърдсли през 1987 година, когато Джон Барнс, струващ два пъти по-малко се наложи от първия мач и незабавно спечели феновете на Ливърпул и се превърна в едно от най-добрите крила.
Питър Биърдсли се пребори в последствие и показа, защо е бил закупен от Кени Далглиш, но той тогава играеше в един от най-добрите отбори в Европа и света, за разлика от Хендерсън, Керъл и Даунинг в момента.
В момента се гради нов Ливърпул и това е един от най-трудните периоди в историята на клуба опитващ се да върне позабравения си блясък.
Това в момента не е отбора, който бе елита на Английския футбол през 1987 година, но се стреми да се върне там и има възможност да го направи, макар че настоящата кампания ще бъде преходна.
Пред Кени Далглиш стои задачата да подобри Ливърпул, за да бъдат отново конкурентоспособни за титлата на Англия и да се превърнат в редовен участник в Шампионската лига.
Шансовете му за успех минават през подобряване играта на Анди Керъл, Джордан Хендерсън и Стюърт Даунинг и започването да бележи редовно голове Луис Суарес, но като се вижда това е било първоначален проблем и за Питър Биърдсли.
Феновете чакат процеса на обиграване да е към своя край и някои от новите попълнения да започнат да се доказват, че заслужават да бъдат футболисти на Ливърпул.