Родолфо Борел има любовта към футбола от осем годишна възраст и именно това го отвежда до Академия на Ливърпул в Къркби, където са тренирали някой от най-великите футболисти в света. Родолфо Борел започва като треньор на деца от 6 до 9 годишна възраст, но след няколко месеца отборът му, вкарва 10 гола в един мач и през януари 1994 г. скаутите на Барселона идват да видят какво толкова е променил.

„Организирах среща с родителите на децата, които тренират и им обясних, че съм амбициозен треньор, който иска да представлява Барселона, а те ме изгледаха като ненормален.

Казах им, че за да постигна целта си, този отбор трябва да бъде великолепен и с тяхно позволение, за допълнителни тренировки, ще постигнем нещо повече.

Вместо да тренираме по два дни седмично исках, да тренираме четири, а също така и щяхме да организираме допълнителни дейности като плуване.“

„Когато видях скаутите на Барселона, разбрах, че всичко това е за работата, която сме свършели. Както винаги ние бяхме великолепни и всички бяха впечатлени от играта на тима ми.

Те ми казаха, че искат да изпробват тима в контрола, след няколко дни и ние отидохме ги победихме с 5:0.“

Философията на Родолфо е: дисциплина, спокойствие, сила и притежание на топката, което му помата  до голяма степен да се изкачи в йерархията на треньорите.

„Прекарах един сезон като треньор в школата на Барселона с 11 годишни деца, един с 12 годишни, четири сезона с 14 годишни и три сезона с 16 годишни деца.

Но истината е, че ако не сте известен бивш играч, трудно бихте се изкачили в йерархията на клуба и аз бях първия човек, който не е бивш техен футболист, треньор на 16 и 17 годишни и това бе нещо впечатляващо.“

По време на престоя си в Барселона, Рудолфо Борел е треньор на едни от най-добрите футболисти в света като Меси, Жерар Пике и Сеск Фабрегас.

„Щастлив съм, че съм бил треньор на футболисти от световна класа, но никога не можеш да кажеш, че даден младеж 100% ще стане професионален футболист.

Никой не бива да очаква много, от един тинейджър, защото манталитета на младежите е най-важен.

Но аз знаех, че родителите на всеки се грижат добре за възпитанието, манталитета и дисциплината  им, защото идваха от добри семейства.“

През лятото на 2009 г. телефонът на Родолфо Борел  звани и той чува: „Здравейте, аз съм Рафа Бенитес, знаете ли кой съм?“.

„Не го знаех кой, само го бях виждал по телевизията, но той ми разказа за своята визия за Академията  на Ливърпул и за плановете му да включи и Пеп Сегура .

Тогава се зачудих, дали би било добре за мен за втори път да напусна Барса и да поема 18-годишните младежи на Ливърпул, което би било голям напредък в личен план.

Обсъждахме го дълго с жена ми и накрая се съгласих, така може би станах единствения човек, напускал Барселона два пъти.

Откакто съм в Ливърпул, налице са много подобрения. Например преди резервите играеха веднъж на всеки три седмици, а сега работим всеки ден и така насочвам футболистите към по-правилното мислене и мотивация.

Без да имаме мач в края на всяка седмица, това не може да се приложи и не знам, как е възможно да подготвиш един футболист, при положение, че играе мач на две – три седмици?!

За щастие това се промени, а и вече участваме в младежката Шампионска Лига, което дава повече шансове за изява на младите играчи.

Още с идването си в Ливърпул казах, че трябва да има мач в края на всяка седмица и едва прези  миналия сезон бе свършена страхотна работа, защото изиграхме 31 официални мача, което е най-важното.

В момента имаме много поводи за оптимизъм и много добри играчи, като Рахим Стърлинг, но има и много други добри млади футболисти.

Имах удоволствието да привлека Рахим от КПР и да го развия като играч и той напредва бързо в йерархията, а аз съм страшно доволен, да го гледам как се развива.

Той проста е очевиден талант и може да ни покаже доста интересни неща, но ние работихме с него здраво, за да подобри играта си и важното е, че получихме баланс между таланта му и всичко останало.“

Друго момче, което бележи сериозен прогрес е Джон Фалаган, който дебютира за Ливърпул срещу Манчестър Сити на Анфийлд.

„Флано е друг тип играч и когато дойдох в клуба с Пеп Сегура и Франк Макпарланд, никой не предполагаше, че ще постигне такъв напредък.

Опитах се да му давам добри съвети, а и Флано е много трудолюбив и работеше здраво. Той е много  решителен и много обича Ливърпул.

Флано може да се превърне в много добър играч и за мен е удоволствие, че съм бил част от развитието му.

Аз съм благодарен и за усилията, които положиха играчи като Джон Фланаган, Джак Родбинсън, защото те вече са част от първия отбор на Ливърпул. Просто тези млади момчета, трябва да продължат да работят упорито, за маже да прогресират и в бъдеще,“ завършва разказа си Родолфо Борел.