Бях просто поразен в дебюта си за Ливърпул. Това е нещо, което съм искал цял живот и за което съм полагал здрав труд дълги години. Този ден бе отплата за мен.
Нещо велико за ме ни семейството ми, защото имах шанс да покажа на мениджъра и феновете на Ливърпул какво мога. Екипа с който играх срещу Екзитър вече е в рамка на стената, след като го дадох на майка ми и баща.
Те прекараха последните 10 години да ме разкарват нагоре – надолу по мачове и тренировки. Посветиха живото си и се занимаваха с мен от рано сутрин до късно през нощта. Наистина дължа всичко на тях.
Баща ми ме заведе да гледат Олдъм, когато бях едва на четири и започнах да тренирам при тях, преди да хвана окото на скаутите на Ливърпул.
Но дори след тренировки продължавах да играя с баща ми в задния ни двор, така че мога да кажа, че той има най-голямо влияние върху кариерата ми.
Пристигнах за първи път в Ливърпул на седем, но подписах официален договор, когато станах на девет. Искаха ме от Юнайтед и Сити, тъй като съм местен за тях, но макар и на девет взех правилното решение.
Почувствах, че Ливърпул е точното място за мен и семейството ми също беше доволно от избора ми, защото съоръженията са най-добрите.
Имах нужда да вляза да играя за мъжкия отбор, за да видя дали мога да се справям с изискванията. Както и дали ставам за професионалист.
След като заиграх при Тони Моубрей в Ковънтри, разбрах колко е сериозно всичко, дори в приятелските срещи беше много по-различно от това да играеш в тима до 21.
Играта беше много по-бърза и силова, като дори и терените бяха много по-добри, отколкото съм свикнал. Разбира се започнах да се дъня в почти всеки мач, но все пак ми беше от голяма полза наученото.
Тони е велик мениджър и ми позволи да бъда себе си на терена, като ми даваше пълна свобода. В края на декември обаче агента ми се обади по телефона, за да ми съобщи новината, че се завръщам в Ливърпул.
Юрген Клоп ме искаше в състава за мача от ФА Къп с Екзитър и след победата с 5:0 над Крю, при влизане в съблекалнята получих големи овации от съотборниците.
Наистина бе смесица от емоции, защото хем исках да се завърна в Ливърпул, хем ми хареса и се наслаждавах истински на престоя с в Ковънтри. За играч на моята възраст играех правилното футбол и се развивах с всяка изминала седмица.
Сега се надявам това да продължи и да постигна велики неща, защото да съм в първия отбор на Мелууд е нещо голямо.
Все пак, мисля че се завърнах от Ковънтри по-добър играч. Израснах професионално и вече съм наясно какво е необходимо да бъдеш в първия отбор. Освен това опитните играчи около теб винаги ти показват пътя.
По-гладен съм за успехи от всякога, защото знам колко близо съм и се надявам Юрген Клоп да ми покаже пътя към първия отбор. Основната ми цел вече е да дебютирам във Висшата лига, но знам, че трябва да го заслужа.