ТРАНСФЕРИ
Мартин Самюъл от „Дейли Мейл” заявява, че Греъм Сунес както Рафаел Бенитес, нямат добра статистика като мениджъри на Ливърпул. Докато той водеше отбора имаше само един сезон, в който тимът изглеждаше като претендент за титлата, но все пак бързо отпадна от битката, след това попълни състава с обикновени играчи спечели ФА Къп.
Дали обаче не виждате някакви общи неща все пак между двамата? Оставете настрани невероятната първа година и сензационния обрат в Истанбул, който е може би най-великият обрат във футбола. През последните 4 години обаче, балансът на Бенитес не е чак толкова по-добър от този на Сунес.
Другите общи неща са спечелването на ФА Къп от испанеца, привличането на футболисти от средна ръка и в момента Ливърпул е на 7-о място, което много напомня за позицията под ръководството на Сунес (в двата му пълни сезон тимът приключи 6-и).
Отбор, който има 3 победи в 15 мача вече не може да се оправдава, че това е нещо случайно. Именно победата с 2:0 над Манчестър Юнайтед през октомври бе голямата случайност. Това е резултат, който трудно може да бъде обяснен. Ливърпул вече е загубил повече мачове в Лигата от Стоук Сити и има равни точки с Бирмингам.
Така че от статистическа гледна точка загубата от Арсенал изобщо не би трябвало да бъде изненада. В момента Ливърпул разчита единствено на репутацията си, че не губи важните мачове на „Анфийлд„. Това обаче бе променено в Шампионската лига този сезон, а вече същото се случва и в първенството.
Всъщност, това което се случва в момента много силно напомня на ерата на Сунес. Периодът от април 1991 до януари 1994 не е особено светъл за клуба, само че разликата е, че по онова време губещите нямаше как да играят в турнира на европейските шампиони.
Провалът бе много по-лесно да бъде приет при старите правила. Нямаше вълнуваща битка за 4-ото място както е сега. Тогава не се отваряше шампанско, въпреки че имаше 21 точки изоставане от първия, както Бенитес го направи в края на сезон 2006/07.
В първата година на „Анфийлд“ при испанеца Ливърпул остана на 37 точки от върха, но спечели Шампионската лига. Това е нещо, което Сунес просто нямаше как да постигне.
Когато Сунес пое Ливърпул през април 1991 тимът успя да завърши втори в класирането и се класира за купата на УЕФА, където след това загуби на 1/4финал от Дженоа.
Така че Сунес имаше своя шанс за европейски пробив и не го използва. Бенитес го направи противно на очакванията през 2004/05, макар че предишната година отборът бе завършил 4-и при Жерар Улие.
По времето на Сунес 4-ата позиция не гарантираше място в Европа, камоли финал за КЕШ. В момента Бенитес е чувствителен. Рафа може и да счита Сунес за по-неуспешен от себе си, така че отхвърли критиката му.
Той обаче много добре знае, че проблемите се увеличават. По-рано през миналата седмица Джейми Реднап също критикува испанеца, който отвърна, че това е с цел да се дестабилизира отбора с цел да се помогне на бащиния му тим – Хари.
А истината е, че Джейми просто даде честно мнение за случващото се. А и нека да го признаем – Ливърпул не губи заради това, което се коментира в телевизионните студия. Те падат, защото продадоха Чаби Алонсо в 5 години на безумни трансфери.
Греъм Сунес наследи един обикновен състав и напусна, когато на хоризонта изгряваха Роби Фаулър и Стив Макманамън. Какво обаче следва оттук-нататък?
Спекулации през лятото относно бъдещето на Стивън Джерард и Фернандо Торес, освен ако обстоятелствата не се променят. За всичко това обаче, вината е на мениджъра.
Въпреки всичко Сунес спечели 3 титли и общо 7 трофея ръководейки тимове в 3 държави. Той не бе глупак. По-важното е, че той бе прекрасен полузащитник и ако в момента в Ливърпул имаше още няколко играчи като него е сигурно, че Мърсисайдци нямаше да имат по-малко точки от домакинските си мачове в сравнение с Блекбърн.
СЛЕДВАЩ МАЧ
